Петък, 23.08.2019, 18:52Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Делници и празници » 2012 » Юли » 08
Странно нещо са чувствата, а?...
                   Тази вечер ми се иска да оставя тук нещо за някого, който всъщност едва ли някога ще го види. А и да го види, никога няма дори за миг да заподозре, че е точно за него. Поради ред зависещи и независещи от нас причини. Човек, за когото мога само да си пожелая да не престава да бъде себе си. Да остане все такъв, какъвто е, макар това да го води към пълното саморазрушение. Или може би не? Пожелавам си да мога да продължа да му се възхищавам и да му завиждам. Да продължи да живее живот, който бих искала за себе си.
                   И не не става дума за Любов, ако някой това си помисли току що. Не става дума за нежни чувства. Понякога им ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 203 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Няма начин поне веднъж да не сте попадали на някой зов за помощ – болно дете или възрастен най-често, в по-редки случаи някакви доста по-абстрактни каузи. Заливат ни ежедневно от всички страни – телевизия, печатни медии, интернет...

Предполагам, че поне веднъж в живота си всеки от нас е прежалвал по лев-два за SMS или дори повече. Според възможностите и бюджета си.

Но защо?

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 143 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Тези дни се чувствам като жител на Бейрут по време на ново изостряне на отношенията между шиитите, хамас, хизбула и които още там се бъхтят по принцип из въпросния район. Не съм пребивавала из ония географски ширини, но в общи линии започвам да добивам чудна идея как се чувства мирното им население като цяло.

Проблемът е, че в моя скъп, мил и иначе толкова пасторално тих Видин от миналия четвъртък започна Традиционния панаир. А това, наред с плюсовете, си има и редица минуси, които и при най-добро желание няма как да не отчета и заради които всъщност се налага вкъщи да стоя на почти херметично затворени врати и прозорци и телевизорът да гърми на такива децибели, че ... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 136 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Един от най-страшните ми кошмари! Човек, който просто ти се усмихва самодоволно и заявява някоя прелестно-прекрасна гадост от сорта на: „Аз пък цял живот една книга не съм прочел и какво ми е?! Супер си ми е така!” Според мен трябва със закон да се предвиди някаква наказателна мярка срещу такива хора. Затвор например... Доживот... За да не заразят още някого... Простотията е заразна, ако още не сте го разбрали. Или психотерапия някаква, защото не ми се вижда нормално да не изпитваш удоволствие от момента, когато вечер се гушваш в леглото с книжката.

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 144 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Някога искало ли ви се е да откриете тайните на безсмъртието? Признавам си, на мен да. Не, не ме е страх от смъртта – просто има твърде много неща тук, които бих искала да направя, да видя, да...

Като се замислиш, безсмъртието винаги е занимавало човешкия ум. В резултат имаме пълен набор от всевъзможни религии, култове и философии. Имаме приказките за Светия Граал, живата вода и еликсирът на безсмъртието. Имаме Дракула и подобните му. Имаме филми като „Подземен свят”, „Ван Хелсинг”, „Нощна стража”, Интервю с вампир” и т.н. Имаме...

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 126 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Забелязали ли сте колко глупости биват оправдавани по този, меко казано, тъпашки начин? При това все глупости, които би трябвало да имат доста по-логични и дълбоки причини, за да ги направиш.

Например бракът.  Защо да се омъжвам? В 99% от случаите, когато задам този въпрос, отговорът е... Познайте! ... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 141 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Още щом я видях, усетих, че предстоят трудни моменти.

Кисна си аз на спирката и чакам автобуса, обзалагайки се сама със себе си какви са шансовете да ми се падне сладурестото младо шофьорче. Горе-долу 1:3. Останалите възможности са чичковчи предимно над 50-те. Мили са, но все пак...

И се появява тя. Мисис Ачмонек (справка: Алф) в местен вариант. Даже визуално го докарва на учудваща прилика.

... Прочети повече »

Категория: Разкази | Прегледано: 152 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Ако бях цвят, щях да съм черно. Цветът на безсмъртието.

Ако бях плод, щях да съм портокал. Сладко-кисела като живота.

Ако бях животно, щях да съм таралеж. Да посрещам с бодли всеки неприятел и само онези, на които вярвам, да виждат лицето ми. ... Прочети повече »

Категория: Есета | Прегледано: 198 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Гледам тези дни (то сигурно само мъртвите вече не са я гледали) рекламата на новото реалити „Цената на истината”. У нас тепърва ще почва, но съм го гледала на други телевизии, та горе-долу имам идея за какво иде реч. И нали съм си по емоциите (може би трябва да се преориентирам към нещо не толкова идиотско – например скокове с бънджи), онзи ден не издържах на изкушението, любопитството и глупостта си, та пуснах една анкетна карта и аз. Белким Нико Тупарев вземе, та изпадне в някакво неочаквано умопомрачение, пък ме покани за участие.

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 129 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Тресат ме нервите напоследък, ама яко! Не че нещо – ама до гуша ми дойде от клонинги. М-не, нямам предвид нищо, което дори бегло да има нещо общо с някоя от сериите на сагата „Междузвездни войни”. (Тоя филм взе да добива мащабите на „Дързост и красота”, спасява го само фактът, че под думата „режисьор” тук стои името на Джордж Лукас. А някой да знае кой е режисьор на „Дързост и красота”?... Спокойно! И аз не знам. И майка ми не знае, а доскоро не изпускаше серия. Почти съм убедена, че и актьорите от филма не са сигурни по въпроса.)

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 138 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Забогатях, народе! Забогатях!!! Ударих кьоравото дето се вика! Не ми ли вярвате?

Ето значи как става така, че късметът ти се стоварва като кълбовидна мълния в спалнята на Маргарита Михнева!

Отварям си аз вчера единия от 10-ината имейла, които съм си регистрирала, и що да видя! Две непрочетени писма. Само! При условие, че не съм влизала там от има-няма три месеца. (Хубаво е да си търсен!)

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 139 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Днешният пост на dusha ме хвърли в размисъл – за дребните на пръв поглед жестове на внимание и значението им в една връзка. Факт е, че когато мине известно време, сме склонни да приемаме човекът до нас за даденост. Може би това е нормално, но не значи че е правилно, защото тръгнеш ли веднъж по този път, неминуемо се стига до една убийствена рутина, която в края на краищата убива всяка любов. Затова реших да си направя поредния Топ 10 – на дребните жестове с голямо значение. И така!

1) ... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 142 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Я си признайте сега, ама честно – попрелиствате жълтата преса, нали? Поне от време на време. Иначе няма логика. Не познавам човек, който да е казал в прав текст, че чете „жълтинките”, а в същото време тиражите им са в пъти по-големи от тези на сериозните издания, с които като нищо можеш да мухлясаш от скука. Аз си признавам – има една махленска клюкарка в мен, която редовно ми бърка в джоба, за да си подсигури поредната порция теми за разговор. Ама това между нас да си остане, нали?! Официалната версия, разбира се, е, че е заради кръстословиците, судокуто (голяма мания ми е, между другото), вицовете, готварските и козметичните рецепти и какво ли не още, но не и заради малките мръсни тайни на големите имена.

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 151 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Понеже бях любезно подканена да продължа щафетата... Ето ги и моите 6 „никога”! Понякога „никога” си е наистина „никога”, но по законите за всеобщата гадост обикновено това се случва точно когато най не ти се ще. Друг път „никога” се превръща в повод Съдбата да се пошегува с нас и да ни напомни кога се смее Господ.

И така!

1. Никога, никога, никога няма да стана учителка!

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 130 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Някои събития би трябвало да остават записани със златни букви в историята на човечеството. Вместо това аз например ги научавам със закъснение от... в случая почти година. Ама нищо де. По-добре късно отколкото никога.

И така, ето какво открих снощи по никое време, докато си развявах байраците из интернет!

... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 127 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Аз иначе съм вишистка. Не се хваля – казвам го за информация само. При това филолог почти, което ще рече, че не би трябвало да срещам трудности в общуването си с хората, особено пък ако и двамата говорим на български. Е, да, ама...

... ама не. (Хайде, казах го! За не знам кой път.)

Та значи като цяло се разбирам със сънародниците си. Изключвам разбира се онези от банката, на които все още не намирам думи да им обясня, че против всички закони на математиката, физиката, логиката, психологията и философията е да оч ... Прочети повече »

Категория: Разкази | Прегледано: 159 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)


Откакто човечеството е открило SMS-а като начин за комуникация, нещата тотално не са същите. Едно време имаше телеграми, а сега SMS-и. Вярно – не са толкова пъстри, но... Спомняте ли си онези сладурести бланки с букети от рози, голи ухилени бебета, хванати за ръце младоженци и вързани с панделки чаши с шампанско? Аз ги помня. Днес наивистичните десени са минало, но пък каква забава само са кратките съобщения! Особено когато става въпрос за грешка, в резултат на която например веднъж получих странно послание от напълно непознат номер: „Купи едно пиле! Чакам те!” Или друг непознат номер с доста по-конкретното: „Чакам те пред пощата!” Във втори ... Прочети повече »

Категория: Разкази | Прегледано: 167 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

„Ако не можеш да ядосаш някого, няма смисъл да пишеш.”

Не е мой проблясък – казал го е Кингсли Еймис, който и да е той. (Простете невежеството ми!) Умно! Трябва да е бил особено популярен сред критиците си.

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 150 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Помниш ли очите му?...
Помниш ги, разбира се. Помниш ги по-добре от твоите собствени даже. Та нали толкова пъти вече, толкова отчаяна и търсеща си се вглеждала в тях, изпълнена с болезнена надежда да откриеш в тях... какво? Отражение на собственото си неизречено очакване. На собствената си страст. И винаги, винаги с ясното съзнание, че той никога няма да е напълно, докрай, изцяло твой. Защото принадлежи на друга може би.
Категория: Есета | Прегледано: 171 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Понякога страшно ме изненадва, а друг път някак садистично ме забавлява тоталната липса на човешки облик у някои т.нар. хора. М-не. Не познахте. Нямам предвид конкретен човек, а тип хора, с които всеки, застоял се в нета повече от трийсет секунди, се е сблъсквал. Не, те не са хейтъри. С хейтърите пак можеш да се разбереш или поне до някакъв неутралитет да стигнете, колкото да не си хабите нервите, приказките и времето един на друг в бъдеще.
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 128 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Подлуди ме това животно, ей! Всички възможни нерви ми скъса, даже и тези, дето не знаех, че ги имам в наличност. От четири дни не е млъкнало – кварталът залудя! Вече чувам как разни съседи по офис обсъждат най-удачния вариант за въоръжаване, ама разбирам ги – то това на нищо не прилича вече!
Първия ден жал ми беше да го слушам. Цял ден не спря да вие. То не беше вой, то не бе ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 159 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Вече имам двустранно разрешение да изкарам шофьорски курс когато реша. Двустранно, защото в рамките на три дни дойде от две посоки – от моето мило и от брат ми. Двамата основни застъпници на тезата, че от мен ще излезе по-лесно космонавт, отколкото шофьор. Да! Най-накрая!
Милото доста време иначе се дърпаше и не оценяваше амбицията ми. Когато преди време за пореден път отворих темата, отговорът му гласеше: ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 120 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Лято е. Птички цвърчат, пчелички жужат... хормони беснеят (както стана видно вчера)... С други думи, дойде време да събираме погледи по бански, респективно – дойде време за редовни разкрасителни походи до козметичния салон.
Раздвоена съм, признавам си. Това, дето го гледате по рекламите, няма нищо общо с реалността. Ама нищичко! Там някакви нахилени кльощави каки си епилират крачетата без даже да трепнат ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 133 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

С риск сега някой моралист да нададе вой до небесата... :о)
Налегнали са ме едни „розови” фантазии днес... от ония с гриф +18. Пък да каже човек, че скоро съм прескачала по кодираните канали на цифровата, не съм. Честна мускетарска! Случва се като цяло (ако някой ви каже, че не го прави, със сигурност лъже), но не и напоследък. Все едно! Справям се някак си засега, т.е. не съм хукнала да преследвам с влажен хищен поглед колегата (сигурно `щото е на светлинни години от моя тип фантазии), а пък друг представител на съответния биологичен вид не се мярка наоколо (или поне не такъв, който да ме заинтригува достатъчно, за да го подгоня). Не мисля и да се впускам в подробности.
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 129 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Той народът правилно го е рекъл: шило в торба не стои. Ей ме на, гледайте ме! Жив пример! И понеже в скоро време не се бях озовавала в епицентъра на някоя дивотия, отвътре взе да ме човърка. А неясният порив кристализира в конкретна идея, докато се шматках между рафтовете в „Мола”.
М-не, не познахте, ако току-що си помислихте, че съм открила очарованието на ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 138 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

"...Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!..."
/П. Пенев - "Пътека"/


                   За какво да си поговорим този път? За любовта може би. Или за омразата? Или може би за щастието?...
Не. Нека да е за самотата!
Категория: Есета | Прегледано: 177 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Винаги съм била аполитична до степен на параноя. Мисълта ми е... аз си знам, че не разбирам от политика, и затова не се бъркам там. Обаче гледам, много други такъв мотив изобщо не ги спира. Пък взех да се чудя... аз ли съм твърде тъпа, политиците ни ли вече не умеят да лъжат убедително.
Първо да кажа, този път гласувах и аз. Въпреки всичко и въпреки всички. Не че нещо, но някак си обидно ми стана да си мълча и сега, докато разни измислени дипломати се опитват да ме плашат с Торбалан, дето ме дебнел с бр ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 133 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Това циганките-гледачки са особена порода народ, както май са се убедили доста блогъри и блогърки. Като котки са – почти не падат по гръб. Ама почти.
          Та да споделя и аз по темата в раздел "преживяно"!
Аз лично съм умерено скептичен циник или циничен скептик – к ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 127 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Признавам си, тази шокираща история си я откраднах от „Господари на ефира”. Не съм попаднала на нея, когато е излязла на бял свят – 22 май 2009 г. – та затова сега си я предъвквам, при това с огроооомно удоволствие. :о) Ма то и няма как иначе – само вижте!
"Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс похвали американски войник в Афганистан, който защитавал базата си от талибанска атака по ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 145 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Мотая си се тези дни из града, шматкам си се доста професионално (отличничка съм в тази дисциплина!) и блея по витрините. Набелязвам си разни глезотийки, които знам, че няма да купя никога, но пък е сгряващо да си помечтае човек.
И изневиделица пред мен се материализира едно циганче. (Съжалявам, ама не ми се обръща езика да ги наричам „роми”! Дори не знам какво значи тая дума.) Има-няма седем-осем годишно момиченце – мърляво, чорлаво, босо... Схващате. Предполагам, че стандартът е един и същ навсякъде.
... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 138 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Признавам си, агресивните хора ме плашат. Мразя конфликтите и правя и невъзможното да ги избягвам, но от време на време просто не се получава. Ако пък ми се стовари като гръм от ясно небе...
Засилила съм се и аз като `арна булка да мия прозорци на село. Ние там ходим средно веднъж на половин година, та се налага – няма начин. Не че горя от желание иначе. Та по повод паметното събитие (такова си е, вервайте ми!) съм се барнала в дънчиците, дето май са ми останали от ІХ клас, и в една тениска, дето сигурно е набор н ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 135 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

... А след години старите албуми
и пожълтелите от времето писма
ще ни напомнят за сълзи неизплатени
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 152 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

1. Електриков, отровно зелен лак за нокти. (Или друга подобна стряскаща разцветка.)
С други думи, на луд шаренко му дай! Осъзнавам, че народът се втренчва леко притеснено в маникюра ми, но не ми пука особено. Важното е, че мен си ме радва. Ще започна да се тревожа едва когато/ако и косата ми добие някаква такава щура окраска. (Всъщност тогава и други хора ще започнат сериозно да се тревожат за психиката и духа ми.)
2. Някое безобразно добро, поостаряло рок-парче.
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 148 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

То е мъничко, добро и много нежно. Понякога. И си е само твое.
Може да е навсякъде. Може да дойде тихо и на пръсти посреднощ като нечакан гост. Може да дойде и с гръм и трясък като Конник на Апокалипсиса. Отвсякъде. И да те порази като блясъка в очите на непознат. Като песента на куршум, прицелил се право в сърцето ти. Като капка дъжд върху миглите на живота. Друг път идва като бедствие – диво, хипарливо и опасно, съскащо като високоволтова искра гняв. Има хиляди лица. Има хиляди очи. Идва с мелодия, която звучи само за теб и само в теб, но ти знаеш, че трябва да я споделиш – ако не с целия свят, то поне с един човек, в чийто поглед вижд ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 168 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Криза е, това вече е ясно за всеки (освен може би за някои родни политици). Тежка финансова криза, в която според нашия премиер например сме забогатели някак си, както стана ясно онзи ден. Това ще рече, че ако не си Муравей Радев, закъсал си го. (Споменавам г-р Радев само защото нещо ми се губи точно сега името на настоящия финансов министър, пък и не ми пука особено как беше.) Естествено, аз също съм в лека такава криза. Е, не е като да съм до гуша в тресавището, ама има тука една скромна трицифрена сумичка, която ми виси в просрочие в банката от четири-пет месеца. Хората ме търсиха, търсиха, пък накрая вдигнаха ръце. Вече нито писма, нито по телефон, нито SMS или e-mail...
Пък в един момент чак на мен взе да ми става съвестно, та реш ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 128 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Те това е! Според компютъра ми интернет няма, скайпа не зацепва, нищо не се отваря, обаче online-телевизията си върви перфектно. Току виж и днес като вчера ме треснали по носа с някоя неочаквана радост, като например, че имам сметка с милиони в неизвестна швейцарска банка. Ама то лошо няма. Вчера като разбрах (пак от тая медия), че съм по-богата със 70%, светна ми деня. Ма така светна, че по едно време се хванах как си говоря с палмата в саксията до прозореца. Та и сега съм в трепетно очакване, ама моята новина нещо се бави.
Мисля, че се пристрастявам. Някои залитат в дрога, други в пиене или лакомия, а аз – в online-телевизията. Имам известни опасения за страничните ефекти, но за това ще мисля ако/когато палмата ми проговори. Докато т ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 131 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Ей, това медиите са голямо нещо! (Дето викаше навремето Константин Коцев, „голям човек е дакела”. Това пък защо ми дойде на ум, представа си нямам!)
Та значи... именно от медиите (от online-телевизията, ако трябва да съм максимално точна) разбрах със съответната доза изненада и здрав балкански скептицизъм, че – видите ли – съм със 70% по-богата станала, благодарение на бате Серго (Станишев) и 40-те разбойници (т.е. подчинените му министри, депутати и други подобни твари).
Ти да видиш чудо!
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 116 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Отидох в командировка. Безпрецедентен случай в моя живот – принципно гледам да се скатавам от служебни пътувания. Този път обаче с две колежки сме проявили професионализъм и саможертва и сме се навили да заминем за тридневен семинар. И, разбира се, нещата не протичат съвсем по план, което пък в края на краищата ме подсеща за купища вицове по темата.
Още с пристигането на гарата се започна, което ще рече, че там никой не ни чакаше. Пък нито хотел знаем кой е, нито нищо. И е привечер – няма път назад до утре сутрин.
-          & ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 140 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Едно време имаше едни такива нещица, наречени „лексикони”. Едни такива пъстри, брокатени, позахабени от прелистване тетрадки, които обикаляха от ръка на ръка, и всеки се чувстваше поласкан да ги получи с молба за попълване. И наред с разни тривиални въпросченца от типа на „С кого би отишла на необитаем остров?”, „Любимият ти филм?” и задължителното „Какво мислиш за притежателката на този лексикон?” неизменно присъстваше и един, обикновено последен – „Любима мисъл/девиз?” Бях позабравила тази тръпка, докато преди няколко месеца не попаднах на цяла една, при това доста обемна книга с подобни „мисли”. Та не се стърпях, извадих няколко, които някак си ми се набиха в пъстрите очички.
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 145 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

И така, предполагам, че вече и на кокошките им стана ясно – изправени сме пред поредната световна заплаха в лицето на ужасяваща грипна епидемия. Уморила е вече има-няма сто души в световен мащаб. Много си е, дума да няма. Вярно, че в началото на ХХ век Испанският грип е убил към 20 милиона души, ама тогава си е било за тогава. Сега сто души са си бедствие. Той и СПИН е тръгнал от няколко мъртви маймуни някъде из джунглите, а виж сега какво става! По новините вече пускат извънредни емисии едва ли не за всеки, който си позволи да кихне някъде по света. От Белия дом пресконференции дават... Абе ло ... Прочети повече »

Категория: Разкази | Прегледано: 127 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Минава-а-а!
Големият кораб минава-а-а!...
О`кей де! Още не е минал, но го очаквам скоро, предвид факта, че навън се е отприщил адът. Не мога да не се сетя за голямата българска класика, в началото на която четем: „И като заваля, та цяла неделя.” Сакън, не дай, Боже! Ако верно откара цяла неделя, утре или най-късно вдругиден ще трябва да се придвижвам с подводница до работа. Пък аз каквато съм шампионка по плуване!...
Категория: Разкази | Прегледано: 137 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

То да е котка като котка... ама не е. Като я погледнеш, една такава пухкава, бяла, невинна като снежинка, същий ангел небесен. Ама това е впечатление за не повече от пет секунди. Горе-долу толкова й отнема за да оголи зъби като пирони и да се опита да ги забие в най-достъпната за нея част от анатомията ти. Не котка, а вампир, бе! Персийски вампир. Ако сред котките имаше Дракула, това ще да е. И баш на мене да се падне. Остави, че с мъжете трудно улучвам, ами и с домашен любимец не успях.

... Прочети повече »

Категория: Разкази | Прегледано: 131 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Никога не съм била постоянна в религиозните си убеждения. Позицията ми по отношение на Бог се изчерпва с отговора, който ми даде баща ми на Великден, когато го поздравих с „Христос воскресе!”, а именно: „Не знам. Не съм го видял.” Но не съм и пълна атеистка – по-удобно ми е да има на кого да се сърдя, когато нещата не вървят, пък не искам да си призная, че сама съм си виновна. Освен това си е някакво успокоение да си въобразяваш, че „от другата страна” те чака нещо страхотно – все пак още никой не се е върнал, нали така?!...
Въпреки това като цяло съм скептично настроена. Мисълта ми е, че не помня да е имало в моя живот случай да изпитам желание да вляза в църква с други подбуди, освен от чисто туристическо любопитство. Напук на скепти ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 141 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Умирам си да се разправям с родни институции! Ма направо кеф невероятен!...
На 32 години най-накрая допуснах мъж да ме убеди да живеем заедно. Речено-сторено. Грабнах багажа и хоп, та у тях! Предупредих го, че вероятно допуска огромна грешка, той не слуша. Сега да си троши главата! Аз от тука НЕ МЪРДАМ. Гледам, напоследък споменава, че щял да хваща гората, партизанин да става, ама засега все още продължава да се прибира вкъщи. Много си ме обича!
Обаче не в това е проблема. По лична карта все още се водя на стария адрес. Пък да давам 20 лева само заради такава върховна простотия, `айде нема нужда! Нали все още същест ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 128 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Той Кирчо е майстор, откъдето и да го погледнеш. Качи ли се да ти направи покрива, така ще го барне, че и след сто лета няма капка влага да пропусне. Все едно си е карал обучението на египетските пирамиди, дето и досега стърчат. Да де, ама номера е да го качи човек на покрива овреме, ` щото изпуснеш ли да речем 9:00 часа сутринта, пиши го дъждовен! Проблемът е, че Киро още преди да си е отворил очите, се телепортира по магичен начин в кръчмата. Именно „телепортира” – комшийка съм му, а така и не успявам да видя кога и как го прави.
Той и в пиенето е майстор на спорта иначе. Толкоз, колкото той може да поеме, друг не може. То някои ентусиасти са се пробвали, но стигаха до токсикологията до ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 184 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

За едната бройка да отнеса глоба за превишена скорост, при това без дори да съм карала. Ето как ставали грешките! А пък аз се чудех навремето защо от КАТ ми пращат „честитки” за някакви 5 лева, които им дължа, при условие, че не само никога не съм сядала зад волан, а дори не знам как се пали кола.
Принципно до работа се придвижвам с кола. Карат ме дотам имам предвид. Само дето колата на колегата е с десен волан. О`кей! Някак си свикнах да не се сковавам от ужас всеки път, когато той предприеме изпреварване, но съгласете се, че е малко изнервящо да се озовете кажи-речи лице в лице с бясно препускащ ТИР и да не можете да направите нищо по въпроса! Научих се и да не крещя като малоумна „Спри! Умира-а-ам!”, макар да беше малко трудно. Намерих му цаката – ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 148 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Хмм! Сега да не си помислите, че се оплаквам, ама...
Отначало ми се струваше голям бонус това, че работата ми всъщност не изисква никакво по-сериозно усилие от дрънкането с дружки в скайпа и проверяването на служебния имейл за в случай, че някой реши да провери има ли живи хора тука аджеба. И донякъде си е бонус, обаче...
Обаче се сблъсквам с известни трудности, ако мога така да ги нарека, най-вече заплашващи коефициента ми на интелигентност. Проблемът е, че в офиса съм сама. Друг проблем е, че и клиенти не се бият пред вратата, но пък заплатата ми не зависи от тях, така че... Трети проблем е, че нямам дори вестник, ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 136 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Не знам. Излиза, че май проблемът е в моя телевизор. То всъщност и в него не е – просто няма ток. Навръх празниците ел-таблото на входа реши, че му е време за умирачка. Ама поне беше ефектно – като на 4 юли в Щатите. Искри, фойерверки, пушек, гръм... Бабата на първия етаж взе да преритва...
Великден. Какво да ви кажа!...
Притича народ да види що става. Един излиза сапунисан и по хавлия, друг по гащи, трети още рошав и сънен, четвърта с ролки на главата и с дървена лъжица в ръка... Никога не съм знаела, че в тоя вход живее такова количество народ. На събранията обикновено се събираме пет-шест човека. ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 134 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Би трябвало да съм се научила за тия трийсет и две години: започне ли се с „`Айде, бе, к`во толкова може да стане?!”, нещата в девет от десет случая приключват или с полиция, или с доктори, а нерядко с представители и на двете професии. Когато пък в сценария има и посещение „по женски” в някоя местна дискотека, нещата съвсем отиват на кино. Ако не ме лъже паметта, последната такава ladies’ night я приключихме в два и половина посреднощ, пеейки марша „Радецки” пред РПУ-то. Добре поне, че момчетата там се оказаха с чувство за хумор и никой не се опита да ни арестува!
Та някак си пак се оставих да ме убедят и се озовах в дискотеката. Иначе за протокола да отбележа, че отношението ми към тоя род за ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 139 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Ей, здравето ми взе тоя човек! Като чума ме тръшна и по-лошото е, че горе-долу точно толкова трудно лечим се оказа. Оцелях обаче – ей ме на!
Ама то право си го е казал народа – „много хубаво не е на хубаво”. Пък той хубав, да го вземат триста дяволи! Като грях хубав! Дето се вика, видиш ли го, потъваш. Гарантирано! Като го погледнеш, чак те заболи от очите му. Нищо чудно, че така превъртях – аз да не съм от желязо?! Умряла да бях, пак щях да хукна подире му.
Категория: Разкази | Прегледано: 143 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Имам нужда да бъда сантиментална. Не знам дали е защото съм жена или просто защото съм аз. Но имам нужда от време на време поне да не съм мъжко момиче и да изгледам някой сълзлив тийнейджърски филм. Да помечтая за моя лична приказка – наивно красива и чиста. Да си представя, че съм героинята от готическа легенда. Да слушам една и съща песен до откат в продължение на часове. Да напиша любовно писмо, което после да скъсам преди някой друг да го е прочел. Да изпия едно кафе на брега на Дунав, а GSM-ът ми да е вкъщи. Да изляза на първа среща, която да е напълно лишена от циничния реализъм на „Сексът и градът”. Да прочета глупав любовен роман. Да изгледам неясно коя серия на напълно неизвестна за мен сапунка, родена в дебрите на Латинска Америка. Да се усмихна на непознат без в отговор да срещам похотливи искрици в очите му. Да ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 174 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

                   Тези дни така се стекоха нещата, че ми се наложи малко нещо неочаквано да си търся нова работа. Не бързайте да ми съчувствате, всъщност извадих щур късмет (макар че само времето ще покаже, де). Разбира се, наложи ми се да попълвам кандидатури тук-там... Навсякъде беше стандартно – CV  и евентуално снимка. Това за снимката малко странно беше, защото ми я поискаха, когато кандидатствах за надомна работа, но предпочитам да не задълбавам в казуса. :о) Обаче от едно място ме изненадаха.
„Моля, изпратете ни творческа автобиография!”
Егати! Това пък какво е?! ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 138 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Видин го харесвам само в неделя. Защо ли? Защото в неделя е по-пуст от призрачен град, дълбоко в дебрите на Австралия. През останалото време...
Седем етажа под прозореца ми е булеварда. Някъде към пет и половина сутринта съседът – той е автобусен шофьор – започва да подгрява стария звяр (автобуса де, да не си помислите, че...). Разбира се, това чудо на техниката отпреди тридесетина години не пали току така. Машината е с характер. Това ще рече, че първите петнайсет минути (по часовник съм ги засичала, бе) двигателят просто хърка, кашля и се дави като осемдесетгодишен астматик-пушач. Точно след петнадесет минути, когато акумулаторът вече е на п ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 136 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Редица постове в последните два-три дни предизвикаха у мен усилна мисловна дейност по въпросите за омразата и обичта във всичките им измерения. А седна ли аз да мисля, страховито става. (Поне така твърди любимото ми братче. Много си го обичам!)
И така, реших да спретна една бърза рекапитулация на „обичам” и „мразя”, пък да видя какво чудо ще излезе!
Като цяло, аз съм позитивен човек или най-малкото полагам неистови усилия да бъда. Е, имам си моите гадни моменти, когато ми идва да си блъскам главата в стената, но... Пр ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 159 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

От години се чудя какво толкова ценно има в тоя Йерусалим, та вече над две хилядолетия се дърпат за косите заради него. То не бяха кръстоносци, то не бяха сарацини, тамплиери, детски кръстоносни походи, Ричард Лъвското сърце, Саладин... А сега вече и моя милост. Черешката на коктейла! При това не съм го и помирисвала – да му се не видял и градът! Исках да го видя, ама вече не искам. Защо ли? Оказа се, че подобно желание е меко казано опасно, при това далеч не защото съм някакъв религиозен екстремист. Не. Заради Йерусалим едва не ме ожениха. Тоест омъжиха. Така де, вие ме разбрахте, надявам се. Да, именно заради Йерусалим – града на Христос и прочие. И заради голямата ми уста.
Ей, ще знаете, това хората от майтап не разбират! Какв ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 120 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Дишането можело да предизвика инфаркт!!!

Знаех си! М...а му, знаех си, че е това! Ама друго си е да го видиш черно на бяло. Обаче малко съм обидена, ядосана и се чудя дали да не заведа дело за авторско право срещу тоя д-р Аруни Бхатнагар (Те това е име!), задето си присвоява моите идеи. Какво като работел в университета „Луизвил”?! Аз пък съм завършила Велико-търновския. А де!!!... Сега ще си ги мерим ли?...

О`кей! Имало уточняващи подробности – не било точно дишането като телесна функция, а дишането на тютюнев дим, изгорели автомобилни газове, димът от зав ... Прочети повече »

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 157 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Повече няма да пътувам! Заклевам се!!! Оттук нататък единственият начин някой да ме помръдне на дълго разстояние ще е с хеликоптер на Гражданска защита – за моя и обществена безопасност.
Сагата (само тази дума е достатъчно силна, за да опише драматизма на събитията) започна във Велико Търново. Главни действащи лица – моя милост (естествено) и Деси. С нея сме градски и приятелки, нищо че сме различни като деня и нощта. Проблемът е, че когато сме заедно, куцузът е просто ГАРАНТИРАН.
Категория: Разкази | Прегледано: 127 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Заболя ме зъбче. Ама боли ви казвам! И не спира. Обаче и аз инат – няма пък да ида на зъболекар. Да не съм луда! Че боли – боли, ама не чак толкова, че да ме накара да преодолея ужаса си от онова място... от оная жена... Шоуто „Страх” нищо не е – я да ги пратят и шестимата куражлии на зъболекар, да ги видя аз тогава! Змии и червеи – друг път! Способна съм да се гмурна в басейн, пълен с алигатори и гигантски сепии, но не и да седна на зъболекарския стол без поне половин година предварителна подготовка и медитация. (И известно количество водка, ако бюджетът ми го позволява.)
Обаче то не спира. Не е болка за умиране, ама си е болка. Седмица, две... на третата ми писна. Викам си, мечка страх – мене не. (Да бе! Повярвахте ми, на ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 132 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

„Търся идеалната възглавница – мисля, че е някъде близо до твоята.”
/Ашли Брилиант/
Да кажем, че откакто развенчах сама пред себе си мита за Голямата, Единствената,  Докато-смъртта-ни-раздели любов, се чувствам малко нещо изиграна. Като дете, най-накрая изправило се пред жестоката истина – дядо Коледа не съществува! В най-добрия случай можеш да попаднеш на някого, достатъчно доброжелателен да намъкне червения костюм за час-два. Нищо, че понякога, точно когато не го очакваш, може да ти поиска и да му платиш ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 176 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Късогледството е проблем – спор няма, – но освен това от него става и чудесно оправдание. Изключвам случаите, когато просто се опитвате да видите дали това на лицето на този отсреща е петно или бенка, а той реши, че интереса ви е от съвсем различно, романтично естество. Иди обяснявай после, че не – не го сваляш и не се опитваш да копираш погледа на Анджелина Джоли!
Принципно си нося очила, номерът е сутрин да ги открия. Малко странно е, но обикновено така се получава, че ми трябват очила, за да си намеря очилата. Горе-долу се справям, с изключение на един случай, когато по неясни и за мен причини ги бях прибрала в хладилника и ги намерх чак когато дойде време за вечеря. Едно време упорито отказвах да ги нося, в резултат на което от половин диоптър си повиших квалификац ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 140 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Не знам защо толкова се оплакват от градския транспорт. Аз пък го намирам за адски предразполагащ към нови и неочаквани запознанства. В един претъпкан като консерва автобус възможностите да се добереш до готиния батко, увиснал на металната тръба пред теб, са на практика неограничени. Разбира се, възможността някой също толкова (не-)случайно да ти се лепне на теб, е не по-малко реална. Погледнете от този ъгъл на нещата: плащате левче за билет, а се сдобивате с номера на непознат сладур, с когото да си уплътните петък вечер в дискотеката! Далавера си е.
И така, вкопчила съм се в „пилона” недалеч от вратата. Не че ако се пусна би имало някакво значение – така са ме притиснали, че и да припадна, пак ще си остана изправена като г ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 149 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

„Шумът в главата ми пречи ли ви?...”
Имаше такава реплика в една култова комедия навремето. Тогава ми беше смешно, но сега някак си все по-често ми се случва да срещам хора, на които все едно тоя въпрос им грее на челото като неонова реклама. Не ме разбирайте погрешно, това не винаги е лошо. Както пише Клайв Каслър, „на лудостта това й е хубавото – виждаш неща, които другите не могат да видят”. Предполага се, че съм в онтосително добро душевно и умствено здраве, щом тези хора все още ме озадачават. Когато реакциите и думите им започнат да ми се струват нормални, тогава вече ще стане обезпокоително, но пък едва ли ще ми пука. Лудите не осъзнават, че са луди, нали?... Единственото стряскащо засега е, че май започвам да се разбирам добре с тях. То така се започва, а накрая се озоваваш ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 118 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Днес е денят на св. Валентина. Честито на именниците, сред които съм и аз! Проблемът е, че съм наясно с ритуалите около рождения ден, но не и с тези около именния. Мисля, че аз и религията сме две взаимно изключващи се понятия. Всъщност сигурна съм поради ред причини.
Влизала съм в църква точно пет пъти през живота си.
Случай 1:
Съквартирантката ми – студентка по богословие – заяви, че е недопустимо да живее с непокръстена езичница като мен и ме принуди да приема християнството официално. Лошо няма, но когато се появихме двете в църквата ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 138 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Е, остарях. Имам предвид по лична карта. Предполагам, това е моментът да го ударя малко на философстване и опити за самоанализа, равносметки и прочие неща, които човек прави на рождения си ден и заради които една камара народ ежегодно скача от мостове и небостъргачи, реже си вените или се напива до пълен гипс. Спокойно, не смятам да предприемам нито една от тези стъпки! Никога не съм си падала по драмите.
Едно време прочетох, че за сатанистите рождения ден бил един от най-важните празници, като символ на върховния егоизъм и т.н. глупости. Явно без да искам съм станала тяхна последователка (УжасТ!!!...), защото си обичам рождения ден. Все още! Пък ако реша, че годинките са ми в повече, обръщам си ги в евро. По тази логика съм ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 129 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Ако трябва да цитирам момчетата от ЪПСУРТ, „с някои хора разговора ми е труден”, невъзможен дори. (Направо като в песен се получи май.) Особено по телефона. Предполагам, че си трябва талант за това, а на мен очевидно ми липсва.
Сега! Може и да съм в дълбока заблуда, но винаги съм смятала, че когато звънна на някого, е редно да се представя и да кажа кого търся. В по-редки случаи – какво търся. Явно обаче съм някакъв изчезващ биологичен вид, защото като че ли повечето от останалите обитатели на планетата имат различни виждания. В резултат на това се получават разни ситуации, в които като нищо мога да си изкарам боя без да съм виновна. Ама иди, обяснявай, де!
Категория: Разкази | Прегледано: 134 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Има такива сутрини – още преди да си се събудил, знаеш, че днес не бива да отваряш очи. Не бива да излизаш от леглото. Абе изобщо не бива да предизвикваш съдбата, защото днес чувството й за хумар е някъде в стойностите на абсолютната нула. Да де, ама все пак се налага – на работа съм, а в Кодекса на труда май не фигурира понятие като „отпуск поради кофти ден”. Или има го, ама му викат „самоотлъчка” и е наказуемо.
Убедена съм, че трябва да си остана вкъщи днес, защото в хороскопа ми за седмицата пишеше „избягвайте контакти с хора”. Просто прекрасно! Работя в библиотека, по дяволите! Как да избягвам контактите с хора? Единствения приемлив вариант е да се забия в хранилищата. Там хора няма, но за сметка на това ще се радва ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 134 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

И така, уточнихме преди време, че шофьорското поприще не е точно моята стихия. Дотук добре – случва се. Лошото е, че и като пътник нещо май не ме бива. При това изобщо не говоря за правилото, че ако се кача на каквото и да било превозно средство, щансовете то да бъде треснато от метеорит с размерите на средностатистически локомотив се увеличават в пъти. Не. Имам предвид съвсем стандартните проблеми, които обаче започват да се случват с такава честота, че и при най-добро желание не биха могли да бъдат обяснени със закона за случайностите.
Какво имам предвид? Веднага обяснявам с пример.
Прибираме се ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 137 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Имаше навремето едно такова парче на Slash’s Snakepit. Просяци и авантаджии. Чудех се откъде тая агресия, но сега вече знам.
Винаги съм се опитвала да бъда добър човек – честно! Обаче някак си все така се получава, че... нали знаете? Добрите намерения водят към ада. Дето се вика, помогнеш на някого и после няма отърване. И излиза, че вече ти имаш нужда от спасяване. Основателна причина да не се притичвам лесно на помощ на изподнали в беда девици, просяци и авантаджии. Проблемът е, че май имам физиономия, будеща доверие, и те все за мен се лепват. Все ще се намери някой закъсал за внимание, услуги, пари, тръпки, секс (не дай, Боже, но се срещат удивително често и такива екземпляри) и т.н.
Категория: Разкази | Прегледано: 161 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Реших да се изруся. Така де – обичам да експериментирам. Избягвам да го правя само в кухнята, откакто подпалих пода... два пъти... За да не е преходът обаче твърде рязък, се спрях на вариант кичури.
Речено-сторено. Обезцветител, фолио... час и нещо с прическа като на Рууд Гулит... Предвиждаше се резултатът да е нещо по-така. Реалността обаче ме поразтърси, защото се оказа, че съм добила окраската на нещо средно между далматинец и леопард. Виждала съм разни жени да се носят в подобни разцветки, само дето си личи, че те са ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 146 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

                   Жива съм! Жива!!!... И почти здрава.
Обичам зимата, но тя очевидно ме мрази. В резултат на тази с нищо незаслужена омраза в момента оплакванията ми възлизат на доста внушителна бройка, обхващаща горе-долу половината ми тяло – ръка, крак, глава, както и онази деликатна част, явяваща се естествено продължение на гърба. Даже GSM-ът ми стачкува, заразен очевидно от примера на студентите в София или просто защото седнах върху чантата си при една от близките срещи с тротоара тази сутрин.
Излязох нищо неподозираща, наивно вярваща, че половин час е предостатъчно време за придвижване на разстояние от около ки ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 143 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Събуждам се тая сутрин... то всъщност около обяд, ама за мен си е ранно утро... и пускам телевизора. Новините. Обичам новините – карат ме да се чувствам част от нещо, пък било то и световната финансова криза. `Щото нали човек е социално животно, та...

Както и да е! Някаква руса кака тъкмо обяснява образно и със съответното изражение „а ла Хичкок”, че във Видин се стелели лондонски мъгли и поледицата била по-страшна от Северния ледовит океан посред зима. Поглеждам плахо през прозореца в очакване да видя бели мечки, пингвини и ледоразбивача „Дръзкий” под терасата ми (всъщност „Дръзкий” май не беше ледоразбивач, но не ми пука), ама уви – слънце, капчуците капят, всичко се топи... Викам си, то в другите квартали на Видин може и бедствено положение да е, кой зн ... Прочети повече »

Категория: Разкази | Прегледано: 126 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

„Никога вече!!!...”
Предполагам, че ви е познато. В общи линии това е първото нещо, което си мисли човек, събуждайки се след тежък купон без ясни (или въобще без никакви) спомени как (и вероятно с кого в по тежките случаи) е приключил купона. О`кей! Не съм изключение. Дето се вика, прекален светец и Богу не е драг. Вярно, че все още не ми се е случвало да се събуждам в чужбина, но за сметка на това съм се събуждала в Кърджали при условие, че купонът беше започнал във Велико Търново. Дълга история!
Технически погледнато, купоните всъщност не са проблем. Проблемите се явяват в последствие, когато ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 155 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Рекох си: „Моето момиче, нещо поизоставаш от общите тенденции!” Всичко живо е луднало по чат-румаве и сайтове за запознанства, а ти... ABV, Mail.bg и това е. Пък тая приятелка се запознала с гаджето си по интернет, оная ходила на гости на друго виртуално приятелче... Не може така.
Та саднах и аз една вечер и си спретнах перфектен профил в един подобен сайт, широко рекламиран, известен и лансиран. Даже снимка си сложих – с тъмни очила, баровски имидж и т.н. Реших да не се замислам над странните изисквания за „заглавие”, „напишете няколко ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 142 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Битката на жените с килограмите винаги е била епична, но в моя случай на моменти се превръща в битка на живот и смърт. Буквално. Пък да кажеш, че съм някоя дебеланка, не съм. Просто на някои места съм малко по-пищна, отколкото ми се иска. От друга страна с физическите натоварвания съм по-скарана, отколкото са били Полша и Германия по времето на Хитлер.
Въпреки всичко един ден реших и аз – ще ходя на фитнес. Подбрах една приятелка, която след около два часа мрънкане най-накрая се примири и навлече спортния екип, и хайде в най-близката зала. Изпълнена с отчаяната амбиция на американски войник пред пещерата на Осама бин Ладен, влетях вътре и хвърлих победоносен поглед. Ей ме на, не се бъзикайте с мен, хора! Един тип ме ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 136 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Колкото и да не ми се иска, в сезона на гриповете зорлем се налага да ходя и аз по доктори. Умирам си да вися в стерилни коридори, само за да чуя накрая: „Добър ден! Два и двайсет такса.” От друга страна не върви да подсмърчам и да се разпадам пред хората на работата, така че в края на краищата нямам кой знае какъв избор.
И така, сдобила съм се с поредната юнашка настинка. Носът ми вече е добил формата и цвета на кралска порода камба. Обонянието ми е в стачка, така че горе-долу ми е все едно дали на закуска ям меденка или парче картон. Кихам като колата на нашите, когато се опитват с нея да се качат навръх Рила, а в гърдите ми сякаш свири сборна формация от шотландс ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 131 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Тя е вече на почтена възраст жена с доста традиционни разбирания, шантави идеи и склонност непрекъснато да се забърква в комични ситуации. Не че го иска – талант! Какво да го правиш!
И така, един ден решава, че ще ходи на гости на щерката в другия край на България. Събрала чантите с багажа, напъхала в още една котарака, за да не й правят проблеми в автобуса, натъпкала всичко в багажника, качила се и хайде на път! Дотук нищо необичайно.
Само че това е тя – жената, на която непрекъснато нещо й се случва!
Категория: Разкази | Прегледано: 132 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Всички си спомняме случая с учителя Похлупков, който преди няколко години минира къщата си, защото му беше писнало да го обират. В резултат една мърла остана без ръце, а човекът го одрусаха с присъда. Така е в наш`та мила родина. Какво знаете вие! Мислите си, че имате право да се защитите? Да, ама не. (Хайде още едно левче за авторски права в касичката на Петко Бочаров! Няма отърване от тоя израз, ей!...) Трайте си там и се радвайте, че все още никой не се е сетил да прокара закон, според който ще подлежите на съдебно разследване, ако ви оберат! Всъщност не бих се изненадала.
Но друга ми беше мисълта. Преди време моя колежка и приятелка неволно се оказа в ситуация, много сходна с тази на кръволока Похлупков. (Ако някой ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 156 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

От два дни бият барабана: учителка от Велико Търново накарала учениците си да си изядат контролните, за да им пише шестици. Чудо голямо! Такъв вой се надигна, като че ли краят на света изведнъж е цъфнал на прага ни, въоръжен с всичките си кървави екшън-екстри.
Позамислих се. Рекох си, че щом така са гракнали всички, сигурно има защо. Обаче аз ли нещо се оказах твърде тъпа, що ли – не ме трогна цялата история. Явно животът ме е направил по-корава от български пенсионер вече. Пък взех да си припомням разни „мили” моменти от собственото ми превъплъщение в учител преди няколко години и изведнъж проумях защо не съм изненадана или възмутена.
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 138 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

По дефиниция рядко се запознавам с хората по стандартния начин, но понякога успявам да изненадам дори себе си.
Както си стърча на центъра и чакам колежките за традиционното поливане на заплатата, изведнъж някой ми се мята на гърба, започва да ме прегръща, целува, да ми дъвче ухото и да ми разправя, че – видите ли – точно мене чакал. Защо съм се била криела? Ами че те без мене не можели да решат къде да отидат да купонясват и т.н. И остави всичко това, ама през цялото време ме нарича Катя. Каква Катя, бе?! Личната ми карта настоява, че се казвам съвсем по друг начин. Вярно, че от време на време забравям имена, ама чак пък толкова...
Категория: Разкази | Прегледано: 122 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Наложи ми се (за милион и първи път) да се кача във влак. Винаги съм ги предпочитала пред автобусите, без значение, че са по-бавни – в тях купона е non stop.
Допълзях навреме до гарата, качих се и дори си намерих празно купе. Вярно – втора класа – но не съм придирчива в това отношение. В първа класа все се чувствам като героиня на Агата Кристи и то точно тази, която е предвидена за ролята на труп. С триста зора вдигнах сака горе. Другият вариант беше да чакам някой да се направи на кавалер, но за целта вероятно преди това щеше да се наложи известно време да го гледам с влажния поглед на настинала видра, така че предпочетох да си го спестя. Измъкнах книжката, предвидена за из път и се настаних.
Категория: Разкази | Прегледано: 137 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Преместих се в друг апартамент, при моето слънчице. Тъкмо бях посвикнала в моя, хайде мъкни багаж и покъщнина в другия! Но както и да е! Не ми е за пръв път, така че съм свикнала. За трийсетте си години съм преживяла две силни земетресения (е, при първото съм била само на 1 месец, та нямам спомен, ама нали съм присъствала), идването на демокрацията, цяла сюрия президенти и кметове, пет години висше образование, две години работа в училище (ето това вече си беше екстремно преживяване),няколко мото-срещи, един почти сключен брак и какво ли още не, та някакво си там нищо и никакво местене ли ще ме уплаши! За два дни примъкнах всичко и се настаних, заричайки се, че в следващите... да кажем поне пет години от тук и с танкове няма да могат да ме изкарат.
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 132 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Под секрет казано, точно днес хич не ми се работи. И, разбира се, по Закона за всеобщата гадост, член 1, алинея 1, точка 1, точно днес целия град е решил да чете. Лошо няма! Откога мрънкаме, че народът затъпява покрай „будители” с изрусени бради и коси, които на фалцет проповядват: „Напипай го-о-о!”. Затова не ме разбирайте погрешно – не се оплаквам!
Но докъм обяд в процеса на работата някак си у мен се прокрадва все по-интензивно желание да убия по особено мъчителен начин садиста, измислил високите токчета. (Между другото, наскоро разбрах, че думата „садист” идвала от името на маркиз дьо Сад.) Защо когато съм в кецове и дънки, никой не се сеща да дойде, но когато съм решила един път и аз да се престоря на ел ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 144 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Няма начин поне веднъж да не сте правили грешката да се качите на софийска маршрутка. За непосветените все пак пояснявам, че това са ония нископрелитащи камикадзета, чиито шофьори не стига, че са си карали шофьорските курсове на нещо средно между F-16 и дирижабъла „Хинденбург”, не стига, че очевидно до един са пропуснали урока за това чудо на техническия прогрес спирачките, ами и като за капак се мислят за преки приемници, духовни братя и верни последователи на Найджъл Менсъл. Трябва да си истински отчаян куражлия, за да избереш този начин на придвижване. Или изтрещял от скука любител на екстремните преживявания. Или със силно ограничен бюджет, какъвто обикновено е моя случай.
Тези момчета са наистина сериозни, да знаете. Те ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 124 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Сблъсках се с една стара любов. Буквално. На практика го отнесох пред блока, тичайки за среща с приятелка. Ако кажа, че нищо не трепна в мен, ще излъжа. Обаче... къде на майната си е отишла оная тръпка, дето преди десет години ми спираше и дишането, и сърцебиенето, пък и мозъчната дейност?!... Къде остана онова неистово желание да заровя пръсти в косите му, да потъна в очите му, да... Абе знаете. Голямата любов и т.н.Защото на тогавашната ми възраст всяка любов е Голяма, но тази беше Най-Голямата като че ли. В нея имаше и надежда, и отчаяние, и ярост, и страст, и... Спомням си, но някак си от разстояние. Видех ли го, не просто се губех в очите му, а направо се давех.

... Прочети повече »

Категория: Есета | Прегледано: 143 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

За да възкръснеш, трябва да умреш. За да умреш, необходимо е да си живял.

Живеех като вятъра в косите на жена. Долавях аромата на дните и оглушавах от апокалиптичния писък на минутите. Опитвах се да уловя и да задържа секундите в шепите си. А някъде там Някой умираше. Някой, който носеше моето небе в очите си. Някой, без когото животът изпадна в агонизираща абстиненция. Умираше сам.

А светът препускаше наоколо в екстаз, опиянен от собственото си съществуване – жесток и безгрижен като дете. Жаден за още и още живот.

Стоях отстрани и наблюдавах потока на времето. Не ме докосваше. Сменяха се бързеи и тихи в ... Прочети повече »

Категория: Есета | Прегледано: 138 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Виждам лист и химикал и искам да пиша за Него!

Защото ми липсва. Липсва ми неистово, нечовешки, нетърпимо. Липсва ми без да съм го виждала, без да го познавам, без дори да знам има ли го в действителност. И да е до мен, пак ще ми липсва. Има такива хора. Или няма, но на мен ми се иска да вярвам, че поне един такъв все пак съществува там някъде. Щом ми липсва, значи трябва да го има. 

... Прочети повече »

Категория: Есета | Прегледано: 134 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Не мога да ти бъда вярна – мога да те обичам. Не мога да споделям с теб – мога да ти бъда опора. Не мога да ти говоря – мога да те слушам. Не мога да танцувам с теб – мога да ти посветя песен. Не мога да те гледам в очите – мога да погледна в душата ти. Не мога да те срещна – мога да си те представя. Не мога да те задържа – мога да те накарам да се връщаш. Не мога да страдам по теб – мога да те чакам. Не мога да съм любовта на живота ти – мога да съм твое вдъхновение. Не мога да те следвам надалеч – мога да съм тук, когато пак дойдеш. Не мога да плача дълго по теб – мога да ти дам една-единствена сълза. Не мога да говоря за теб – мога да те чувствам. Не мога да те помилвам с пръсти – мога да го направя с поглед. Не мога да ти издигна паметник – мога да те превърна в идеал. Не мога да те имам – мога да те искам. Не мога да държа ръката ти – мога да я докосна тайно под масата. Не мог ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 139 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Виждам го по-ясно, отколкото ако стоеше реален пред мен. А може би, живеейки единствено във въображението ми, ТОЙ е много по-истински от всеки друг. Може би ако утре се появи от плът и кръв, няма да го позная и ще го подмина. Може би вече е идвал, а аз съм допуснала да си отиде незабелязан. Човек съм – греша. Затова продължавам да градя образа му в ума си и там ТОЙ е този, който трябва да бъде, за да продължава да е мое вдъхновение и безсъние. Моята усмивка и гняв. Защото...
ТОЙ ще е този, с когото бих слушала пак и пак „Клетва” на ЩУРЦИТЕ.
ТОЙ ще знае, че черното е цветът на безсмъртието, а не на смъртта. 
ТОЙ ще тръгне след мен без да пита: „Къде?”
ТОЙ няма да се страхува да бъде слаб понякога и да заплаче.
ТОЙ ще превръща кожата ми в пепел само с връхчетата на пръстите си.
ТОЙ ще е онзи, чийто поглед ще прониква чак във вените ми. 
ТОЙ щ ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 122 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Полунощ е!

Часът на вещиците! 

Времето, в което кошмарите оживяват, добиват форми, цветове и смисъл. И излизат призраците. Времето, в което оживяват всички страхове.

... Прочети повече »

Категория: Есета | Прегледано: 144 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Питаш ли се някога кой си? Не какъв искаш да бъдеш, а кой си в действителност. Аз лично си задавам този въпрос по-често, отколкото е полезно.
Коя съм в действителност? Съвестта ми чиста ли е? Преследват ли ме нечии очи, които съм измамила? Егоист ли съм?
Знам, че съм безнадеждна романтичка. Че мечтая за неща, които и децата смятат за невъзможни. Хората се опитват да оковат душата ми в рамка, но не успяват, защото аз съм всичко, от което се страхуват. Греха и изкуплението. Желанието и омразата. Радостта и болката. Аз съм началото и края на всичко. В мен спокойно съжителстват в хармония лошото и доброто.
Защото съм жена. Жената е всичко, което пожелае да бъде. Светица. Грешница. Скитница. Вещица. Любима. Гордиев възел от емоции, мисли, енергия и желания, който дори мечът на А ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 133 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Една колежка наскоро ми сподели, че изпитва див ужас от пеперуди, моля ви се. Помислих си: „А стига бе! Шантаво е.” Обаче факт! Та това ме накара да направя набързо една скоростна рекапитулация на собствените си страхове. Колко от тях са ирационални и колко си имат своята основателна причина? За кои от тях мога да дам точно определение и за колко от тях не, дори и животът ми да зависи от това?...
Разбира се, на първо място без да се замислям слагам паяците. Всъщност плаши ме всичко, оборудвано с повече от четири крака и две очи. Напълно ирационално, но и напълно непреодолимо.
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 146 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Една от най-големите ми мечти е да изкарам шофьорски курс и да взема книжка. Приятелят ми обаче твърди, че тоя град си има и по-сериозни проблеми и всъщност върша едно безкрайно добро дело като не сядам зад волана. Най-малкото спасявам живота на доста хора, които евентуално биха се оказали на пътя ми.
Факт е, че по отношение на автомобилите имам много лоша карма. Веднъж например се наложи с брат ми да пътуваме до София. Крайният резултата беше следния:
1)  От Видин до Берковица ни натисна такава мъгла, че на два метра от колата нищо не се виждаше. Брат ми заяви, че откакто се помни като шофьор, такова чудо не е виждал.< ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 130 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Някъде прочетох за проф. Александър Балабанов, че бил толкова разсеян, че си събувал обувките преди да се качи в трамвая. Слава Богу, не съм само аз! Освен това прочетох, че разсеяността била характерна черта на гениите. Хайде сега пък! По тоя показател трябва да съм Айнщайн на степен от порядъка на „плюс безкрайност”, ама аз съм си скромна по натура, та все едно не съм го казала.
Да си разсеян не е лошо, ако го погледнеш от подходящата страна. Е, вярно, че от време на време някой ти се понацупи задето си го подминал като пътен знак някъде, но скоро свикват. Случвало се е да се блъсна в баща ми на улицата, да му кажа: „Извинете!” и да си отмина. Друг път пък някакъв тип ми се стори познат и в продължение на три месеца го поздравявах, докато се сетя, че ми е по ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 129 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Седя си и си дремя кротко зад гишето (за толкова ми плащат), когато вратата се отваря с подобаващо зловещ звук, за който филмите на Хичкок могат само да мечтаят, и вътре надниква рошава глава.
„Здрасти!”
Кимам в отговор, при което онзи скоростно изстрелва:
„Абе да те питам, Миче...” (при условие, че не само не съм Миче, ами и не познавам такава) „... ти каква тоалетна хартия използваш?”
Шах и мат! Тука вече се облещвам слисано. ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 122 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Най-накрая и аз се сдобих със собствен апартамент. Заветната панелка – една от десетте най-разпространени мокри соц-мечти навремето – вече е моя. Вярно – гарсониерка, но кой ти я дава! Като ми писне да се правя на социално животно, заключвам се и после с войскови подразделения не могат да ме изкарат от там. Вътре мога да си излудявам колкото си искам.
И тъй, седя си значи пред  TV-то, белким стане чудо и обявят 500%-но повишение на заплатите, когато на вратата се звънва. Още няма 20:00 часа, така че се предполага, че още не е започнало работното време на серийните убийци, изнасилвачите-рецидивисти, обирджиите и други там разни приятни хорица. Ето защо отварям, нищо неподозираща.< ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 117 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

По дяволите!
По дяволите!!
М.....А МУ!!!
Мразя сутрините! А от всички сутрини най-мразя понеделнишките. Както викаше един приятел в детската градина, „бият ме да лягам, бият ме да ставам”. Само дето вече съм на тридесет и една (абе почти и две, ама в последно време започвам да си ги внасям на книжка – жена съм все пак) и родителското тяло е заменено ... Прочети повече »
Категория: Разкази | Прегледано: 109 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Както се казва, не ме е яд, че ме лъже, яд ме, `щото си мисли, че му вярвам. За изневярата иде реч и по-точно за продължението. Приемаме, че някак си се е случило – Как-му-беше-името ми е кръшнал. Чудо голямо! И аз съм разбрала по един или друг начин. Стандартна ситуация, широко експлоатирана от сапунките и от народни издания с имена от рода на „Лична драма”.
Сега... хич не ви трябва да знаете личното ми мнение за забежките по чуждо. Достатъчно е да кажа, че не ги практикувам – имам си принципи, а и спестява неприятности. Освен това не ме бива да се измъквам от ситуации подобно на Рене Артоа – „Ама че си глупава!” Ако ме спипат на калъп с някой юнак, какво да обяснявам? Не, б ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 141 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)



Седя си посреднощ пред компютъра и чакам. Отстрани сигурно приличам на някоя от трите вещици от началната сцена на „Макбет”. Този път обаче не пиша глупости из форумите, не се правя на философ, не се заяждам с никого. (Наистина рядък момент!)
Чакам. Чакам НЕГО.
Не знам името му. Предлагал ми е да ми го каже, но аз не искам. И снимка не искам да ми праща. Искам само да ми говори.Да рисува с думи онова, което искам да видя. Да усещам, че поне за миг гледа през моите очи. Да ми говори така, че да усещам пръстите му, дъха му, кожата му. ... Прочети повече »
Категория: Есета | Прегледано: 120 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Дайте да се разберем – Как-му-беше-името беше ценен урок. Когато срещаш такива хора, започваш да разбираш какво НЕ искаш от живота. Не искам отново да попадам на него, все едно под какво име и с какво лице. Нищо лично – елементарен инстникт за самосъхранение. Иначе не е лош човек, но и добър не е. Не знам дали този вариант всъщност не е най-лошия от всички възможни. Да нямаш за какво да му се разсърдиш и разкрещиш и в същото време да не можеш да си спомниш и един истински безценен, прекрасен момент.
Ще попитате тогава какво, м...а му, правих с него цели две години! Да ви кажа честно, и аз това се чудя. И тогава се чудех, и сега се чудя, а отговор не намирам (или поне не логичен). То не че ако го намеря, ще направя света по-добро място за живеене, ама нейсе. Предполагам ... Прочети повече »
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 124 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

От време на време и мен ме избива на самоанализи, придружени с обичайната доза самоирония, самосъжаление и неизменното самодоволство. И още други разни думички, начеващи със „само-” (но без мръсни помисли моля!). То равносметките са си самотно занимание и слава Богу! Иначе ще се избием вкъщи.
И така, на трийсет и една съм (до последно на 6 февруари, някъде около 18:00 часа, +/- петнайсет минути) и вероятно може да се каже, че горе-долу съм си подредила живота, пък макар и това „подреждане” понякога да добива малко ужасяващи параметри.
Любовен живот:
Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 116 | Добавил: kapricia | Дата: 08.07.2012 | Коментари (0)

Copyright MyCorp © 2019 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz