Събота, 16.12.2017, 14:02Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Търсене

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика

Любим стих - Форум
[ Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 1 из 11
Модератор форума: kapricia 
Форум » Наука и изкуство » Литература » Любим стих
Любим стих
kapriciaДата: Вторник, 11.09.2012, 22:32 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
Това, че темата се казва "Любим стих" не означава, че трябва непременно да е само един стих. prof По възможност посочвайте автора и заглавието, ако са ви известни!

Съвети към себе си

Не се сравнявай със себеподобните;
утеха не търси в по-слабите;
не се любувай на перата си паунови.
Бъди от недоволство зла!
Бори се като Яков с боговете,
завиждай на Сафо,
сравнявай се със гении -
така че
от безсилие да плачеш.
Пиши неистово,
пиши във страшни мъки,
пиши като осъдена на смърт
или като сибила,
така пиши,
че кръв да ти тече от ноктите,
така пиши,
че листът да се овъгли.


Станка Пенчева


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
kapriciaДата: Сряда, 12.09.2012, 08:35 | Съобщение # 2
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
Когато сме останали съвсем без нищо
и нямаме стотинки даже за цигари,
когато времето болезнено издиша
в ушите ни дъха на бяла старост,
когато нервите издават тихи вопли,
а в дланите е само споменът за огън,
тогава докосни ме с устни топли,
за да усетим - имаме все още много!


Не знам кой е авторът на това стихче, видях го преди много години в архивите на една приятелка и съм го запомнила.


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
kapriciaДата: Петък, 10.05.2013, 21:24 | Съобщение # 3
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
И малко поезия от невероятния Иван Пейчев!

Очите ме болят от много слънце,
от погледи, тютюнев дим и вино,
от ветрове и облаци разкъсани,
от гари, разписания и линии,
които вечно гонят хоризонта
с локомотиви, жици и семафори
със пушек чер, с фенери, със кантони
и все пак никъде не ни отнасят.
Преследва ме скръбта неизживяна
на образи и мисли премълчавани,
на тъжен смях в бордеите пристанищни,
на виденото през стъкла и брави.
Скръбта по малката къщурка селска,
скръбта по тиха равнина разсечена
с безумната стремителност на релсите -
скръбта по всичко близко и далечно.
Не искам и насън да виждам устни,
изгубили цвета си и усмивката,
ръце безсилни, бледи и отпуснати
върху писма и пожълтели дрипи;
разбити сгради, улици разкаляни,
сандъци с вехтошарски принадлежности
и дъжд пред магазини и пред хали,
разтворил празната си сива мрежа.
Не искам, вече никога не искам
да бъда сам, останал само с думите
за обич, за омраза и за истина.
И ако трябва - ще умра безшумно,
но с любовта, с надеждите на хората,
със нежността в квартирите затънтени,
очите си завинаги затворил
наистина от много, много слънце.


Не ми изпивай чашата
до дъно,
моля те, не я изпивай.
Ти не разбираш
това е моето безсъние.
Моля те, недей изпива моето безсъние.
Във моето безсъние живей страхът.
Страхувам се, че няма
никога да те докосна,
ако изпиеш чашата до дъно,
ако изпиеш моето безсъние.


Небето беше бързо, то летеше,
от думите по-кратко и по-зло.
Беззвездие над клоните свистеше
с начупен, с мътен блясък на стъкло.

И тази бързина невероятна,
и този порив непонятно див
бе диво шибан още по-нататък
с камшиците на твоя гняв красив.

Бе хаоса мъчително пронизан
от ледения ръб на пропастта
и само ти, ти беше неподвижна,
опорна точка на жестокостта.

И още миг, небето се разкъсва
и мрака като черна кръв тече,
и аз държа във черните си пръсти
теб - късче лаконично, зло небе.


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
kapriciaДата: Сряда, 02.10.2013, 21:09 | Съобщение # 4
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
На дъщеря ми

Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.
Ти няма да повториш мойта песен
и мойто лято няма да ти блазни.
(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,
надежди са лъжливи и напразни.)
Не мога да те скрия във дланта си -
там винаги уютно да те пазя.
Така ще пропилееш младостта си,
а аз за цял живот ще се намразя.
Та ти си птица. Как ще те задържам?
Единствено крила ще ти предложа.
Със тях понякога да се завръщаш,
за да изваждам от гърба ти ножа.

Васка Мадарова


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
kapriciaДата: Петък, 04.10.2013, 12:01 | Съобщение # 5
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ! - Евстати Бурнаски на М. Шопкин

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!
ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!
ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.
ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!
ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!
ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.
ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
Душа_ЖенскаДата: Неделя, 20.10.2013, 11:54 | Съобщение # 6
Новобранец
Група: Потребители
Съобщения: 1
Награди: 0
Репутация: 0
Статус: Офлайн
ДО ПОБЪРКВАНЕ - Димитър Занков

Желая те изправена на нокти!
Такава – търсеща ме до забрава...
Такава – искрена... Напълно моя...
Такава – искаща да те желая...

И думите ми тук са на привършване!...
Излишни някак си и нелогични...
Обичам те!... Реално е!... И лично е...
Желая те!... Отново!... До побъркване!...
 
kapriciaДата: Понеделник, 06.01.2014, 23:57 | Съобщение # 7
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
Някога бил ли си с някого
по сетива
оголени до последен неврон ?
По мисли. По сънища. По (не) разстояния.
По (не) вяра . По студ . По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост . По страсти . По кости.
По еднаквост. По грохотно падане.
По дълги раздели . По тежки сръдни.
По пристигане . По заминаване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По лъжа . По отворени рани . По страх.
По (не)истина . По вода . По сол . По душа.
Някога бил ли си в някого
дълбоко до дъното ? Така
че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред . Без да има назад.
Някога бил ли си така Един с някого
че да нямат значение ничии грешки.
Нито гордост. Нито срам и вина.
Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга , (не)чужда тъга.
Някога бил ли си с някого
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без свян да вилнее ?
А после с този звяр е правил любов
и без страх е заспивал до теб укротен
да досънува мита за Язон и Медея.
Бил ли си с някого без никакъв грим ?
По жестокост . По слабост . Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от роли ?
Там , дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А всъщност се оказва че плачеш.
И си толкова гол. Без листо. По любов.
Бягал ли си от себе си в някого ?
Мълчал ли си страшно ? Като смърт. Като гроб.
Крещял ли си , когато си искал да плачеш ?
Бил ли си едновременно
господар , куче , котка и роб ?
Някога бил ли си толкова някого
а той толкова теб
че е напразно всяко усилие
да бъдеш не - него. Освен на парчета.
И тези парчета няма как да съшиеш –
не всички са твои , а от твоите
толкова много….половината липсват.
И е късно след такова докосване
само себе си пак цял да измисляш.
Някога бил ли си толкова Двама
че да няма къде да се скриеш , дори да поискаш.
( А понякога искаш - да спре по две да боли.)
Не можеш , защото вече не знаеш
къде свършва Другият . Къде почваш Ти.

Някога бил ли си всичко това ?
Повече друг , отколкото себе си ?
И знаеш ли какво е премълчано завръщане ?
То е когато след всяко дълго отсъствие
осъзнаваш че изобщо от някого
не си си отивал . Само сляпо си тръгвал.

Надежда Бенинска


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
Форум » Наука и изкуство » Литература » Любим стих
Страница 1 из 11
Поиск:

Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz