Петък, 20.10.2017, 06:19Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Търсене

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика

Препоръчай книга - Форум
[ Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 1 из 11
Модератор форума: kapricia 
Форум » Наука и изкуство » Литература » Препоръчай книга
Препоръчай книга
kapriciaДата: Вторник, 11.09.2012, 22:23 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
Накъде без такава тема!

Да започнем например с една книга, която лично на мен ми направи невероятно впечатление! А именно:

Дневникът на Ане Франк



Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

12 юни 1929 - Ане Франк се ражда във Франкфурт в семейството на Ото и Едит Франк
14 юни 1942 - първият ден от дневника й
4 август 1944 - полицията арестува Ане, семейството й и останалите четирима души укриващи се заедно с тях
Март 1945 - Ане Франк умира в концлагера Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия.
2010 - музеят на Ане Франк, намиращ се в къщата, където се е укривала, приема рекорден брой посетители (1 050 339) в петдесетгодишната си история


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
kapriciaДата: Вторник, 14.05.2013, 09:07 | Съобщение # 2
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
Аутопсия на една любов




Последният, видял бял свят приживе роман на без време отишлия си от нас белетрист, с безпощадна жестокост прави по-скоро вивисекция на една връзка, избухнала в болезнено чувство и достигнала до точката на безпаметна любовна зависимост.

" ...На третия такт глухо и тайнствено се включи Жоро контрабасът: осмина...пауза...осмина...пауза...две осмини...пауза...
"Болеро" от Равел.
Бени се приведе към микрофона, допря флейтата до устните си и от тях потече онази безкрайна мелодия, която идва от нищото - загадъчна, сластна, топла като испанска нощ и пълна с непознаваема опасност и тъмна страст, с магьосническо заклинание и предчувствие за нещо, което се промъква, дебне и е неотменимо..."



Цитата
След „Балада за Георг Хених” и „Германия - мръсна приказка”, и новата книга на Виктор Пасков се открои сред значимите художествени постижения на българската и европейската литератури.
„Аутопсия на една любов” впечатлява на първо място с обобщенията за отразените процеси, тенденции и субекти (музиканти, художници, писатели) не само в Германия, където битуват герой и автор, но и в широкия контекст и пространства на културна Европа. Читателят е завладян от мощния като река културологичен поток, от познаването на реалиите и умението на писателя да ги вплете в съдбата на персонажите. Очертана е картината на тоталитарното време в България след 60-те години на 20. век, но най-вече широката панорама на Европа в миналото и днес: с музеите, клубовете, музикалните банди, бохемата, юпитата, кафенетата...
И това не е книга за разрушения живот, несъстоялия се докрай музикант в чужбина и за умирането на една любов, за да пребъдне: тази книга има по-значими общочовешки измерения и е за всеки интелигент по света, особено за живеещия в новите демокрации, където са ограничени условията да се самоосъществи личностно и професионално. Тук се откроява големият проблем за маргинализацията на човека на изкуството, лишен от предпоставките да се реализира като творец - поради невъзможността да се вгради емоционално и се преквалифицира, сраснат със специфичния си труд-изкуство. Така драмата на героя, наречен условно Чарли (по името на музиканта Чарли Паркър), се типизира и преповтаря в огледалния свят на сродни, станали или предстоящи за случване събития и съдби: неговият приятел получава инфаркт, свирейки по време на концерт, друг взема обезщетението си след съкращение и се обесва, трети отваря кръчма, някои започват да творят чалга - маргинализацията е повсеместна, личността е повлечена в месомелачката на таланти, затънали от безсилие в безпътица, алкохол, дрога, безразборен секс... И писателят като патоанатом не само аутопсира механизмите на обществото, но и търси задълбочено индивидуалните причини за убийството на обичта и изкуството, слети в обречена прегръдка в болните общества на икономическа, нравствена криза и алиенация.
Другото постижение на автора - разкриването на голямата тема за любовта-живот и сливане с другия, страст и обсебване, но най-вече духовна близост и отъждествяване с любимия, е поднесена нестандартно: чрез езика на музиката и сетивата на джаз-музиканта, за нещата от живота. Знаем, че се дисекцира животно или насекомо, за да бъде изучено, но тук В. Пасков аутопсира любовта не само на изхода на смъртта, а на всичките етапи на съществуването и функционирането й - последователно и методично. Той го прави чрез широкия спектър от възприятия на чувствителното и естетически рафинирано съзнание на своя герой, претърпяло надежди, възторзи и крушения, почувствани и осмислени през призмата на музиката и по-конкретно на изкуството джаз, което, мисля, друг писател не е правил. Инструментариумът за изследване твърде съпричастно наблюдава в литературната тъкан развитието на корелациите „музика-живот”, „музика-любов”, „музика-секс”, „музика-литература”, с доминиране на първите няколко.
И определено постижението на писателя е в надмогването на битовата и еротична „оркестрация-партниране” в любовта: той я експонира многопластово и полифонично - като музиката в различните си преображения, които облъхват всички страници на романа.
Пуританите определено ще бъдат подразнени и шокирани от еротичните сцени, но според мене те служат повече за разкриване пълнотата на живота, чувствата на героите и бита на артистичната бохема на Запад. Тези картини са попресолени, на места банализирани и се преповтарят ситуативно и не те придават облика на книгата, както биха сметнали някои читатели.
В творбата вниманието ще бъде привлечено от богатата палитра от изразни средства на писателя, владеещ изкуството на гротеската, словесния шарж и портретуването на измислените и съществуващи музиканти от негово време и обкръжението му; от антиномиите „високо-низко” и „красиво-пошло”, чиито граници се размиват, преливат взаимно и оборват, отричат и отъждествяват. Изказът е „азово оформен”, изобилстват неочакваните и парадоксални сравнения, на които Пасков е майстор, както и на „черния хумор”, а знанията му по философия, школите й и особено за музиката и изкуството в различните жанрове и видове, са вплетени органично и строят скелета на повествованието. До известна степен посланието-картичка и дневникът на Кристоф, както и някои разсъждения на Ина натежават с „теоретичния баласт”, но чрез тях са обусловени схващанията на героите за живота, изкуството и света.
За разкриване на техните взаимоотношения и на обществените нрави са използвани пространно ретроспекциите, които връщат читателя непрестанно в психологическия ад на „аза” и този на другите, към смъртоносното дуенде на обичта и музиката, но и към случки и събития от миналото и демократичното настояще, еднакво заклеймени с пораженията и драмите си от героя и автора: неспокойни души, които осмислят след лични несполуки и катаклизми значимите неща в живота: че любовта е истински важната човешка ценност и за нея си струва да жертваш други големи работи; другият уникален феномен в битието на артиста е изкуството, а в стремежа към съвършенство той стига по прозрението, че няма „абсолютен тон”, както няма „абсолютна любов” и „абсолютен секс”, а човек непрестанно търси, най-вече - себе си - да се самопознае, и когато го стори, се облъхва със сила да продължи по-нататък успоредяването с другите. За да се изправи накрая пред раздиращото съмнение от началото на пътя: „Това лице не ми е познато. То е подменено!” А читателят знае, че не само то - и други неща около нас, такъв е целият ни ерзац-живот...
Виктор Пасков умее да разкрива рефлексиите и психологическите бездни в съзнанието на съвременния човек - и ги рисува с език, в който ироничното отстранение, сарказмът, сардоничните нотки, сленгът омесват врящата амалгама на отрицанието, озарена изрядко от светкавици или от лунната светлина на любовта. В книгата успешно са имплантирани и страници-пътеписи от екзотични кътчета на света (Пиринеите, Канарските острови, Париж и др.), вплетени в повествованието.
Внушенията на романа се постигат най-вече чрез успешно изградената система на характерите, в която се откроява образът на музиката, на джаза - висша субстанция на духа, човешкото творчество и изживяване. (И нечие твърдение, че тя е основният персонаж в книгата, няма да бъде пресилено и погрешно!) Неслучайно с преклонение Виктор Пасков е пресъздал „небесния биг-бенд на Хари Милинката” - символ на сътворчеството на близки духом хора, на единението в душите и родството на музикантите.
Главният герой - джаз-музикант, наречен Чарли, е близък автобиографично на писателя (както претворяването на голяма част от случките и събитията в творбата) - едно наивно-реалистично възприятие би ги отъждествило и заклеймило Виктор Пасков за разюздания му живот в Германия, но това ще бъде повърхностният прочит на тази нееднозначна книга. Образът на Чарли е натоварен с основната функция да бъде своеобразен рупор на възгледите на писателя за живота, изкуството, джаза, театъра и операта, обичта, секса, приятелството. Достоен партньор на Чарли във всичко е Ина - неординерен образ на жена с необикновени физически и интелектуални качества, с умението да разбира и твори изкуство главно чрез възприятията и оценките си за него - като муза и житейска спътница на твореца.
Сардоничните оценки на автора - с бликащ сарказъм, карикатурни зарисовки и немалко елегия, не са спестени на Сара и нейната технократски образована компания от прагматични юпита, които се подготвят „да управляват България” - и тъгата на Пасков, примесена със скепсис за полезността им, е директна, непристорена, дори унищожителна.
Особени задачи в романа са възложени на образа на Кристоф, приятел на главния герой Чарли: разкрити са сложните му взаимоотношения с общи на двамата другари като Ким, Зиглинде, Ина и др., с чиято смърт или попадане в лудница авторът мотивира неговата водеща роля и съучастие. Писателят поставя читателите си пред размисъл относно причините за деянието му, за развоя на някои епизоди, особено на завършващия. Именно Кристоф формулира на пръв поглед странната идея, че „музиката може и да убива!”, и е изразител, наред с главния герой, на философските възгледи, заложени в творбата.
Така чрез дуендето на музиката и обичта в смъртта избухват и постепенно отшумяват акордите на саморазрушението, обусловено личностно, социално и психологически и съпроводено от драмата на неосъществения и безполезен човек, доведен до деструкция, до унищожение. Но то е аргументирано последователно от съзнателния му избор на любовта сред всички ценности - единствена, неповторима и възвисяваща твореца, заради която той отхвърля възможността за международна кариера на концертиращ музикант по високите европейски подиуми, с най-добрите диригенти и оркестри на света. Която идва веднъж в живота и не винаги!
Така постепенно е убита тази хармонизирана човешка любов-сливане на душите и телата. Но латинското „Amor vinzit omnia” (”Любовта побеждава всичко!”), рамкирало схващанията и авторовата позиция за човека и целите му, накрая се мъчи да възвиси и отвори спиралата на живота: обичта надмогва смъртта и героите й остават подвластни чрез съдбите си докрай, при всички обстоятелства и пряко тях...
Виктор Пасков заслужава да бъде поздравен за тази модерна проза, разкрила от различен ъгъл живота и изкуството в огледалния свят на промените, парадоксите и случванията...

Иванка Денева - "ДУЕНДЕТО НА МУЗИКАТА И ОБИЧТА В „АУТОПСИЯ НА ЕДНА ЛЮБОВ” ОТ ВИКТОР ПАСКОВ


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
kapriciaДата: Четвъртък, 23.05.2013, 13:42 | Съобщение # 3
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
Ангели небесни




„Ангели небесни" е тъжната история на група момчета и момичета от най-обикновена софийска компания. Романът е безжалостна и безпристрастна констатация на резултатите от равнодушието на обществото към съдбата на подрастващите, към най-ценното, най-скъпото, най-стойностното наследство за всеки от нас -децата.

Защото децата са бял лист хартия - каквото напишем на него, това и ще прочетем.


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
kapriciaДата: Четвъртък, 04.07.2013, 17:20 | Съобщение # 4
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн


Макар и издадена още във време, когато "Ролинг Стоунс" са били начинаещи хлапета, тази книга все още докосва душата. Общо взето една история за прилежна и амбициозна млада жена, заела се с проект, който става твърде личен за нея.
А лошото момче в крайна сметка май се оказва не чак толкова лошо!...


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
Форум » Наука и изкуство » Литература » Препоръчай книга
Страница 1 из 11
Поиск:

Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz