Събота, 16.12.2017, 13:50Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Търсене

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика

В търсене на Ихтиандър - Форум
[ Нови съобщения · Участници · Правила на форума · Търсене · RSS ]
Страница 1 из 11
Модератор форума: kapricia 
Форум » Свободно време » Тайни и загадки » В търсене на Ихтиандър
В търсене на Ихтиандър
kapriciaДата: Вторник, 15.01.2013, 16:23 | Съобщение # 1
Генералисимус
Група: Администратори
Съобщения: 53
Награди: 0
Репутация: 100
Статус: Офлайн
Съществува ли на нашата планета човешка популация, която преди десетки, а може би и стотици векове е напуснала твърдата земя и се е заселила под водата? На този въпрос науката не може да отговори положително, но многобройните факти, почерпени от историческите хроники, и съвременните съобщения на очевидци свидетелстват за обратното...

"МОРСКИТЕ ХОРА" НЯМАТ НУЖДА ОТ ХРИЛЕ


Човек може да се намира под водата средно около минута. Ловците на бисерни миди увеличават това време благодарение на тренировки 2,5 - 3 пъти.

През август 2007 г. немският гмуркач Том Зитас успя да задържи дъха си под вода 15 минути и 2 секунди. Той демонстрира умението си в пряк ефир в американско сутрешно телешоу, като по този начин счупи собствения си световен рекорд от 14 минути и 25 секунди. Преди да установи последния рекорд, Зитас в продължение на 20 минути дишал чист кислород. Но в Книгата на Гинес е за фиксирано постижението му по задържане на дишането без предварително вдишване на кислород - 9 минути и 8 секунди.

Мокените - коренните жители на тайландския остров Сурин, виждат под вода два пъти по-добре от европейците. До този извод стигнали изследователи от шведския университет "Ланд". Който се е гмуркал, той знае, че окото на човека е зле приспособено към подводен живот. Дори с маска не е лесно да се види добре какво лежи на морското дъно. А мокените, които изкарват прехраната си (мекотели, морски краставици) от морското дъно, прекрасно виждат на дълбочина повече от десет метра. Според ръководителя на групата учени Ана Джислен тези хора могат да правят фантастични неща с очите си: могат да свиват зениците си до миниатюрни размери и по специфичен начин да деформират очните си лещи, като по този начин постигат яснота на "картинките" на голяма дълбочина.

В тази връзка може да се приеме следното възражение: професионалните гмуркачи, задържащи дишането си с помощта на продължителни тренировки, както и йогите, които понякога прекарват на дъното по няколко денонощия, не могат да се сравняват с "морските хора". Но кой е доказал, че човешки същества, обитаващи водата, обезателно имат хриле вместо бели дробове? В резултат на продължителна еволюция при морската костенурка белите дробове не са се трансформирали в хриле и въпреки това тя може да стои под вода три часа.

Науката не вярва в съществуването на "морските хора", но и не отрича факта, че човек може да живее дълго време под вода без скафандър или друго снаряжение. Историята на един такъв "ихтиандър" била популярна в недалечното минало сред французите. Бездомният клошар Франсоа прекарал на дъното на Сена близо до Париж няколко месеца! Той дишал през гумена тръба със самоделен поплавък на повърхността на реката и излизал на сушата само веднъж на ден, за да улови чайки и веднага ги изяждал сурови. Когато клошарят загинал в резултат на нещастен случай, френските медици го изследвали и открили, че от дългото пребиваване във водата кожата на пръстите на ръцете и краката му се превърнала в подобие на ципи...

"ЧОВЕКЪТ-РИБА" ОТ ЛИЕРГАНЕС


Да се обърнем към историческите хроники. В началото на Средновековието, по време на царстването на византийския император Маврикий, известният пълководец Менас видял в плитчините на Нил "морски човек" и "морска жена". Последната имала дълги коси и големи гърди.

Сред източните народи също са разпространени разкази за подобни същества. Според техните представи от водите на Червено море редовно излизал Оанк или Оен (несъмнено старозаветният Йона) и се отправял към Вавилон, за да проповядва на живеещите там хора.

В своята "Космография" Кавциний на много места също говори за "морските хора". Той разказва, че край бреговете на Испания има животно, чието лице прилича на човешко и носи бяла брада. Подобно същество според исторически източници можело да се срещне през XIV - XV век в древното арменско езеро Ван. Пътешественици-очевидци разказвали, че виждали в езерото водоплаващи хора с характерни ципи на ръцете и краката.

Древноиндийски текстове разказват за подводния народ данави, наброявал повече от 300 млн. Души!

През 1400 година търговки на мляко, които отивали една сутрин на пазара, хванали в плитчините морска девойка и я завели при властите на град Харлем. Облекли я в рокля и я научили да преде. Тя живяла в едно семейство няколко години, но винаги искала да се върне в морето.

В средата на XVI век орфордските рибари изтеглили мрежите на брега и видели, че в тях се е заплело странно същество, напомнящо по размери и форма мъж. То било съвършено плешиво, но при това имало гъста дълга брада. Отнесли го при губернатора в Орфордския замък, където то останало известно време. Хранели го с риба.

Широко известна е историята за "човека-риба", който преди три века направил известно в цял свят испанското селце Лиерганес. В края на XVII в. живял Франсиско де ла Вега Касар. Като момче той поразявал приятелите си с уникалните си способности за плуване. Веднъж течението го отнесло далече в морето, Франсиско изчезнал и роднините му престанали да се надяват, че някога ще го видят отново.

След пет години рибари в залива на Кадис забелязали едро същество. То се появявало и им гонело рибата. Решили да го уловят и направили примамка от месо и хляб. Но когато извадили морското "чудовище" на брега, то се оказало младеж, отличаващ се от обикновените хора с ивица люспи, преминаваща от гърлото до корема и по гърба покрай гръбнака. Дългите му коси били огнено рижи, а пръстите на ръцете - съединени с ципа...

Отвели "човека-риба" в близкия францискански манастир. Там дълго се опитвали да го накарат да говори, но в отговор чували само нечленоразделни звуци. Накрая пленникът произнесъл думата "Лиерганес". Изпратили го в селцето, където му организирали среща с неговата майка. Тя, разбира се, познала своя син. "Ихтиандър" започнал да живее в родното си село, но не се превърнал в пълноценен човек. Той мълчаливо се мотаел из двора, понякога произнасял отделни думи, но не се интересувал от нищо. След две години избягал към река Миера, която познавал прекрасно още от дете, хвърлил се в нея и отплувал. Оттогава никой вече не го видял...

ПРИВИДЕНИЯ ПОД ВОДАТА


Ето няколко общоизвестни обстоятелства, които, макар и да не потвърждават възможността за съществуване на разумни същества в морските дълбини, във всеки случай напълно обясняват защо съвременната наука и досега не знае нищо за тях.

Първо, родната за човека среда на обитание - земната суша, заема само малко повече от една четвърт от повърхността на земята. От гледна точка на разумния обитател на дълбините нашата планета с по-голямо право би могло да бъде наречена планета Океан, а не Земя.

Второ, както е известно, животът се е зародил във водата, затова морският разум (ако той съществува) е по-ранен от човешкия приблизително с милион и половина години.

За това, колко непознати на земните жители са морските дълбини, образно говорят следните очевидни факти. Хората, посетили дълбочина 10 хил. и повече метра, са много по-малко от тези, които са били в Космоса и на Луната. Ако най-високата точка на планетата - Еверест (8848 м), е отдавна известна на всички, то Марианската падина (11 034 м) е наречена най-ниската точка на земята все пак условно. Никой не може да твърди със сигурност, че няма и по-голяма.

На 6000 м дълбочина почти изчезва известният ни морски живот. Наистина, батискафите са достигнали 11 000 м, но за съжаление засега не е оборудвана апаратура, която позволява добре да видят това, което става около тях: 11 км жестоко налягане и леденият мрак се отдават засега на земляните много по-трудно, отколкото 400 000 км от Земята до Луната. Затова дъното на океана е много по-малко познато на науката от обратната страна на нощното ни светило.

В полза на хипотезата за дейността на разумни същества в дълбините на Световния океан говорят редица явления и свързаните с тях стотици произшествия, необясними от позициите на съвременната наука. През миналия XX век в различни райони на Световния океан нееднократно се наблюдавали т. нар. светещи колела до 200 м в диаметър с ивици, радиално излизащи от центъра. Очевидци наблюдавали как тези колела се въртели със скорост приблизително 30 м в секунда.

Пътешествайки на сала "Кон-Тики", Тур Хейердал писал: "...He минаваше ден да не ни навестят любознателни гости, които сновяха наоколо... В такива нощи понякога се плашехме при вида на две кръгли светещи очи, които внезапно се показваха от водата съвсем близо до сала и ни гледаха с немигащ хипнотизиращ поглед. Няколко пъти, когато океанът беше спокоен, в черната вода около сала се появява кръгли глави, които, без да мърдат, ни гледаха с огромни блестящи очи. Понякога нощем виждахме във водата светещи кълба с диаметър около метър, които пламваха през неравни интервали, напомняйки електрически лампички..."

КОДИРАНИ СИГНАЛИ ОТ ДЪНОТО НА АТЛАНТИКА


Преди известно време институтът на ВМС на САЩ провел изпитания по далечна подводна връзка. Километрова антена била прокарана покрай континенталния шелф, който се простира на сто и петдесет кило метра от източното крайбрежие на САЩ. В морето имало съд с пуснати на дъното локатори, улавящи сигналите от антената.

Експериментът преминавал по график, но след това се случило нещо абсолютно непонятно за морските специалисти; Локаторите приемали сигнала от антената след това като че "ли "ехото" от сигнала и накрая някакви тайнствени сякаш кодирани съобщения. Експериментът бил повторен няколко пъти, но резултатът оставал същият: отначало идвал сигналът от антената, следвало го непонятно "ехо" и още по-тайнствено закодирано съобщение.

"Създаваше се впечатлението, че някой там, в дълбините, приемаше нашия сигнал, имитираше го с цел да привлече вниманието ни, а след това предаваше свое съобщение на същата вълна", признал впоследствие един от участниците в невероятния експеримент.

Учените засекли източника на тези сигнали и открили, че той се намира в един от най-малко изучените райони на Атлантическия океан, където дълбочината достига до 8000 метра. Опитали се отначало да обяснят странното явление с обичайно отражение на сигналите от подводни вълни с различна плътност, но когато ги пуснали през компютър, се изяснило, че сигналите на "ехото" не повтаряли първичния сигнал. Следователно от дъното на океана се водело кодирано предаване на неизвестен на земляните език! Естествено веднага след това експериментът бил засекретен.

ТАЙНАТА НА РУНАН-ШАХ


Известният ихтиолог Ханс Петерсън заявил през 1948 година, че на5 дълбочина повече от 6500 метра няма живот, защото при налягане 650 атмосфери загиват дори и най-простите организми. Но само година по-късно специалисти от датския изследователски кораб „Талатея", изваждайки мрежа от дълбочина 10 190 метра, открили в нея десетки морски анемони, раковини и множество други живи същества. Те живеели там, където налягането би превърнало в прах спуснатите от съда стъклени поплавъци.

Според мнението на редица учени от древността на нашата планета редом със земната, съществува и подводна цивилизация. В шумерски легенди например се среща описание на раса чудовища – "полу риби-полу хора", които под предводителството на Оанк излизали от морето и обучавали хората на писмо, науки, строителство.

В Япония отдавна се носят легенди за "камишовите хора", които могат да живеят под водата. На японска гравюра от VIII век, изобразяваща такъв човек, на ръцете и краката му отчетливо се виждат ципи с нокти. В Япония вярват в нингьо - загадъчни морски същества, подобни на хората. Смята се, че е са безсмъртни. Човек, който изяде месо от нингьо, ще стане безсмъртен. Популярна легенда разказва за девойката Яаохиме, чийто баща й дал да опита месо от "морски човек". Тя живяла 800 години, като запазила облика си на 15-годишно момиченцe. В нейна чест е построен храм.

Но легендите са си легенди, а в XX и в XXI век в много страни са "фиксирани многобройни свидетелства на очевидци, които твърдят, че са виждали водни хора, русалски и подобни същества.

Описанията на морското човекоподобно същество във всички случаи са идентични. Малко под средния ръст - 165 - 168 см, плътно телосложение, с изпъкнал корем, плавнико подобни стъпала, четири пръсти на ръцете с ципи между тях; сивкава кожа; твърди черно-зелени (вероятно от водораслите) коси на главата. Очите са големи, кръгли, устата - достатъчно голяма, с изпъкнала горна челюст, плавно преминаваща в шия (без брадичка) долна устна - умалено подобие на акуловата.

В Иран наричат човека-амфибия Рунан-шах, тоест повелител на водите и реките. Там, където той се появява, значително се увеличава количеството на рибата, като че той вечно плува, заобиколен от своите подчинени. Рибари, които са виждали Рунан-шах, твърдят, че останалата жива риба в мрежите им сякаш чувства неговото приближаване. Две-три минути преди появата на човека-амфибия рибите започват да проявяват активност, като се изправят едва ли не на върха на опашката си.

ПАПУАСИ ПРОДАВАТ МЕСО ОТ "ИХТИАНДРИ"


Доскоро "хората на морето", както ги наричали папуасите, можело да се срещнат често в крайбрежните води на Нова Гвинея. Местните аборигени твърдели, че те много пъти са виждали "ихтиандри" с нормално човешко тяло, завършващо обаче с огромна плавателна опашка.

Известният американски антрополог Рей Уагнър, който събира в Нова Гвинея свидетелства на очевидци, срещнали се с "хората на морето", изяснил, че те живеят на групи от по 40 – 50 същества и когато плуват заедно, се построяват в линия. Кожата им е блестяща и бяла, изглеждат като хора, освен в устата, тъй като устните им са прави и тънки. Самките имат големи кръгли гърди. Краката са слепени от коленете до глезените, а стъпалата са в различни посоки.

Племената на папуасите дълго време се отнасяли към "хората на морето" като към дивеч, тъй като месото им много се търсело на пазара и имало висока цена...

СЕЛО ПОД ВОДАТА

За щастие папуаските любители на деликатесното месо не притежавали способности на амфибии и не последвали "ихтиандрите" в морските дълбини. Не напразно обаче се смята, че изначално човекът е бил водно същество. Историята е запазила за нас много свидетелства за наистина удивителните възможности на обикновени на пръв поглед "сухоземни" хора.

Не, не става дума за гмуркачите-рекордьори. В някои глухи места на нашата планета живеят уникуми, които ще "сложат в джоба си" всеки гмуркач. Те не афишират изкуството си и го из- ползват само в крайни случаи.

Ето какво пише за тях знаменитият пътешественик Айвън Сандерсън.

Това се случило през 1932 г. в тогавашната британска колония Южен Камерун. Веднъж на официалния резидент Н. Клевърли доложили, че в местността Ибибио жителите не плащат данъци. Той, без да се замисля, заповядал спешно да се изясни ситуацията и строго да се накажат виновните.

По онова време местността Ибибио била покрита с блата. Хората там живеели на малки парчета суша, изчистени от буйната тропическа растителност. Но изпратеният "за усмиряване на злостните нарушители на реда" отряд благополучно пристигнал в местността. За учудване на военните обаче тя се оказала абсолютно празна: изчезнали не само хората, но и животните.

И тогава бирниците видели, че към острова се приближава лодка с хора. Това се оказали местни, които се връщали в селото след дълго отсъствие. Те веднага били арестувани и принудени да признаят къде се крият жителите. Пленниците отвели военните до необичайно чист за тези места ручей с голям вир и ги накарали да погледнат дъното. Там, в прозрачната вода, на дълбочина около 2,5 метра войниците видели... цялото население на селото! Мъже, жени, старци и деца седели на дъното един до друг. Лицата им били спокойни, като че ли спели! При това на повърхността не се издигали въздушни мехурчета. Тази картина можела да побърка всеки от очевидците. Жителите на селото били извадени от ручея, след което лекарят в състава на военния отряд прегледал някои от тях. За негово удивление африканците се чувствали прекрасно и били готови да се върнат в подводното си укритие. Подробен отчет за този фантастичен случай бил приложен към другите делови книжа като напълно официален документ.

ПЪТЯТ КЪМ АТЛАНТИДА


Но "русалки" и "водни духове" се срещат не само в сладководните водоеми, а и в солените морета и океани. Излиза, че в морските дълбини обитава още един клон на човечеството, оттеглил се в незапомнени времена под водата? Много учени в тази връзка си спомнят легендарните атланти, владеещи сложни технологии, а след това поради трагични обстоятелства, преселили се под водата.

Древните легенди говорят за това, че цивилизацията на атлантите е превъзхождала в пъти по културно и техническо ниво всички съвременни й народи, намиращи се на стадия на медната епоха. Друга група легенди посочват, че придворните механици на последните царе на Атлантида правели механични предавки не само за морски съдове, но и за подводни и въздушни апарати. Ако всичко това не е преувеличение, то е напълно вероятно значителна част от жителите на Атлантида да е оцеляла след катастрофата, унищожила материка, и да се е преселила под водата, където се е установила за вечни времена.

Дълбоководни изследвания, проведени в Атлантическия океан в подножието на подводните планини Ампер и Жозефин (предполагаемият район на потъналата Атлантида), позволили на учените с очите си да видят стълби, водещи към пещери, вертикални и заоблени "стени", изградени от гигантски камъни, странни арки, проходи, зад които може би се крие входът към нашите подводни събратя...

Учените не престават да спорят за това, с каква цивилизация ще бъде осъществен първият контакт: с космическа или с океанска, с извънземни или с "ихтиандри". Макар че е напълно възможно тези контакти отдавна да са били установени и просто да не знаем за тях. Може би защото човечеството като цяло още "не е дорасло" за общуване със същества, стоящи на по-висока степен на развитие от нас.


Мисълта за лудницата винаги ме е привличала! (Ф. Фелини)
 
Форум » Свободно време » Тайни и загадки » В търсене на Ихтиандър
Страница 1 из 11
Поиск:

Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz