Петък, 20.10.2017, 06:16Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Зимна приказка
21:50
Зимна приказка

Тъкмо си мислех, че тая зима ще се разминем без сняг и то взе, че се изсипа като за цяла зима наведнъж. В резултат на което моментално се сдобивам с впечатляваща синина на… ами… сещате се. Ниско долу под гърба. Причината е едно наистина „мъжко” падане. (Бележка:  Никога, никога, никога не говори по GSM, докато пристъпваш по лед! Освен ако не си Албена Денкова например.)

Първия ден въпросната синина е просто… синина. На втория ден вече е в кралско лилаво. На третия имам час при козметичката, която – след щателен оглед – ме осведомява делово:

-                      Ами то вече е зелено.

Супер, а?! Как да не ти светне деня?...

Иначе обичам зимата. Майка ми разправя, че когато съм се родила, имало толкова много сняг, че за малко адрес по месторождение да ми стане линейката. Сигурно оттогава ми е останало. Видя ли сняг, разтапям се.

Не че това прави придвижването ми по улиците по-лесно. Първия ден, докато местните снегопочистващи фирми още се чудеха под коя пряспа да си търсят техниката, на мен ми се наложи да търся алтернативни начини за придвижване до работа. Алтернативата се оказа коловозите, прокарани от други такива ентусиасти като мен. `Щото общинарите, както всяка година по това време, все още са изненадани от снега. То как да не се изненадаш от сняг посред януари. Чудо си е отвсякъде. Така че докато намерят време, начин и желание да се преборят с въпросното чудо невиждано, градът на практика е непроходим. По спомени от предишни години, няма да има промяна поне още седмица, плюс-минус някой ден.

И така, подскачам си безгрижно из снега, ругаейки на ум когото се сетя, докато не се оказва, че съм хванала булеварда през средата. Ама заради шапка, шал и МР3-ка не чувам и не виждам. И не разбирам, че съм заформила цяла колона от автомобили зад гърба си, докато на един таксиджия най-накрая не му писна да се влачи след мен и не наду клаксона. В резултат направих може би най-елегантното си и ефектно пльосване в най-близката пряспа. Просто се катурнах в снега като застреляна. Бас хващам, че му взех акъла! Сигурно още се превива от смях някъде там, нищо, че от тогава минаха две седмици вече.

Но това е нищо, разбира се. Лятото, в най-голямата суша и жега за една седмица успях да падна три пъти, да си обеля коленете, лактите, дланите и шест пръста. Така че съм далеч от възможностите си. Зимата е лесно – накъдето и да се изтъркалям, все ще е меко. Далавера си е, нали?!...

На следващото кръстовище изкарвам ангелите на друг таксиметров шофьор. Сигурно реши, че ми е писнал живота – с такъв ентусиазъм се метнах под гумите му. Не е нарочно – просто се опитах да спра, но краката ми отказаха заради три пръста лед отдолу. Когато все пак спирам, съм заела такава поза, че виждам как онзи се понадигна от седалката за по-добър поглед върху ситуацията, а долната му челюст увисна красноречиво. Не съвсем сигурен какво точно правя, човекът колебливо ми прави жест с ръка да мина. Много мило, но точно сега ми е невъзможно, защото а съм си поела дъх, а съм се метнала по гръб под предната му броня.

Точно тогава покрай мен с не особено елегантно приплъзване профучава дребна лелка и аз моментално се възползвам от възможността – вкопчвам се в чантата й и съм решена да не се пусна от там на никаква цена. Лелката подскача стреснато (сигурно реши, че се опитвам да я обера) след което в опита си да се откачи от мен ме извлича на буксир до тротоара. Там вече си поемам дъх и любезно благодаря.

Съответно още един таксиджия има повод да се смее за моя сметка известно време.

На следващото кръстовище примерно изчаквам зелен сигнал, след което изненадващо се просвам по очи върху предния капак на току-що спрялата пред мен кола. Не че ми пречеше, ама… Абе случва се, какво пък! Нямам обяснение.

Шофьорът обаче тоя път е железен. Сваля стъклото, подава си носа отвътре и подвиква ухилен:

-                      Повреди?

-                      Никакви. Мерси! Свикнала съм.

Сигурно е първия случай в историята, в който пешеходец блъска спряла кола.

Самотният ми поход продължава и вече даже си тананикам: „Зима е – вънка вие вук!...” Не знам защо винаги, когато затъна в преспите, се сещам за тая песен.

Най-накрая-след половин час самотен героизъм и още две подхлъзвания, от които чак ушите ми изпукват, стигам до фирмата. Не ти трябва сутрешна гимнастика при това положение. За половин час съм си докарала мускулна треска не само на краката, ами дори на мускулите по лицето. Всъщност не знам възможно ли е, но така го чувствам.      

-                      Ле-ле, приличаш на Снежанка! – възкликват две-три колежки, накацали покрай кафе-машината с цигари в ръце.

Промърморвам нещо нецензурно по адрес на дядо Коледа, и продължавам нагоре по стълбите, ръсейки сняг. Едно финално подхлъзване точно пред вратата на цеха и… Вътре съм! Идва ми по примера на Нийл Армстронг да изтърся някоя паметна глупост за крачките и пързалянето, но нищо не ми идва на ум, освен разни цинизми, така че се задоволявам с дежурното „Добро утро!” и се преструвам, че не чувам изръмжаното в отговор: „Че кое му е доброто?!”. Щом съм додрапала дотук жива, здрава и без да съм се сецнала на поне две места в кръста, значи е добро.

Толкова по този въпрос!


Публикувано на 05. 02. 2012 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/02/05/zimna-prikazka.896543

Категория: Разкази | Прегледано: 96 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz