Неделя, 18.11.2018, 09:22Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » За реалността, илюзиите и липсата на алкохол
21:18
За реалността, илюзиите и липсата на алкохол

Поливам поредния повод в „Текила”-та, когато група „Пакост” се явява в пълен боен състав. Трябваше да ме няма още преди около пет чáса, но барманът ме арестува да му рисувам портрет. Офертата беше в замяна той да поеме сметката ми за целия престой в дупката днес.

Появяването на Хари обаче е най-ефектно. От главата до петите е оплескан с кръв. Моторджийската каска, която влачи, също е в кръв. На ръката му е намотана нечия тениска, която също е в кръв. Изобщо толкова кръв не съм виждала даже в класики като „Тексаско клане”.

Решавам преди да припадна, все пак да питам какво е станало. Може пък да има обяснение.

-                      Какво си направил?

-                      Ами май паднах с мотора. – изпухтява той.

Пиян е. Случката се развива много преди да реши, че ще изтрезнява и преди да си отреже косата. Очевидно е заорал някъде. Нищо ново под слънцето, но за пръв път се докарва до това състояние.

-                      Лошо ли? – ставам още по-подозрителна.

-                      Ами май да.

Ами май припадъкът ми се отлага. Защото в следващия момент Марто връхлита върху мен, вкопчва се в якето ми и умолително започва:

-                      Кажи му и ти, де! Кажи му, че трябва да иде в болница да го закърпят!... Виж само на какво ми направи тениската! Виж! Как се изкарва кръв от това? Трийсет лева съм се изръсил за нея!...

-                      Стига, бе! Трийсет лева за тая проядена от молци тениска?!... – диви се Хари съвсем искрено.

Прави опит да размотае тениската от ръката си, при което залита и се приземява под бара. И очевидно на първо време хич не му е до ставане. Отнякъде тръгва още кръв, ако това изобщо е възможно, и тоя път е от главата му.

С дежурното за такива случаи „мамка му и копеле тъпо” се заемам да изчисля щетите, но е сложно. Твърде много коса има и всичката е по лицето му. Грабвам първата попаднала ми бутилка (оказва се с кайсиева ракия, която не знам как е попаднала тук, защото в „Текила” ракия не се продава), напоявам някаква салфетка и започвам да почиствам каквото успея да изровя сред кичурите. Накрая се добирам до монументална аркада на лявата му вежда и притискам салфетката там. Няма начин да не остане белег, но няма лошо. Падам си по белези.

Останалите са се преквалифицирали в зрители. Марто отмъква от някъде патронче коняк, отпива и никотиновият му глас изстъргва по рамото ми:

-                      Абе, кака ми, той и без това е пиян на мотика. А ти с тая ракия, дето му я вкарваш директно в кръвта… ще го накараш съвсем да изкряка.

-                      Още може. – веднага приема облога някой от задните редове.

В крайна сметка успявам да овладея положението. Точно тогава Хари вкарва в релсите пияната си душа и идва на себе си. Изправя се толкова рязко, че се разминавам на една боя със счупения нос, и изръмжава:

-                      Къде е купонът?...

-                      В спешното. – замерям го с кървавата салфетка и се изправям.

Това някак си го убеждава да се остави да го замъкнем в болница, където първоначалната реакция на дежурните лекари е истеричен припадък. Нищо чудно! Хари изглежда като жертва на Инквизицията, нищо че с пълно гърло реве "I will survive" на Глория Гейнър. (Ефектът е като да ти го пее Леми от Motörhead. Музикален тероризъм отвсякъде!) Бас ловя, че отначало решиха, че сме го прегазили с нещо тежкотоварно. Няколко пъти.

Опитват се да ни избутат навън, но не става – мнозинство сме и сме нагли. Един от лекарите се разкрещява по нас, в резултат на което Марто му вкарва направо холивудски тупаник и докторчето се оказва в една и съща манипулационно с Хари, легло до легло.  Предполагам, може да се каже, че двамцата вече са си братя по кръв. Буквално. Щото вече не се знае кои петна от кого са.

Отказват се да ни гонят, поради което губим интерес и своеволно напускаме терена.

Крайната сметка обаче е сравнително скромна – три шева на веждата и четири на ръката. И двудневен мъртвешки сън, докато се справи със слонската доза алкохол в кръвта си. За този период го настаняваме в дома на Марто, защото у Хари е откачената му баба, на която звездите често й говорят, а когато включи на факс-режим, редовният й навик е да блъска с бастуна си по вратата му и да крещи: „Копеле, излазай! И ти си същия дзвер като майка си!” Редуваме се кой да проверява дали диша, а през останалото време унищожаваме запасите от марково уиски на бащата на Марто. Татенцето е на курс с тира някъде из Сибир, така че най-вероятно ще попълни липсите със също толкова маркова водка „Столичная” или каквато там продават.

Някъде в началото на третия ден Хари възкръсва и се присъединява към нас, но така и никой не успява да си спомни по кое време е станало чудото. На кого ли пък му пука?!... Ако ние бяхме апостолите на Христос, той никога нямаше да влезе в човешката история – просто щяхме да пропуснем всичко.

В неделя вечер майката на Марто ни изритва групово навън и пренасяме седянката отново там, където започна всичко – в „Текила”. Точно под табелката с надпис: „Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол. /Ърнест Хемингуей/”

Умен човек е бил Хемингуей. Гениален направо!

А, да. Завърших портрета на бармана все пак.



Публикувано на 26. 02. 2011 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/02/26/za-realnostta-iliuziite-i-lipsata-na-alkohol.694659

Категория: Разкази | Прегледано: 131 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz