Събота, 16.12.2017, 13:57Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Март 2013  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2013 » Март » 15 » За радостите на майчинството и магнитните бури
19:43
За радостите на майчинството и магнитните бури

Докато работех в библиотеката, една от най-търсените книги беше „Грижи за бебето и детето” на д-р Спок. Не я прочетох. Имам предвид не и преди да ми се наложи. А може би трябваше. Сега по стечение на обстоятелствата правя някакви опити, но обикновено заспивам още на втория абзац, а от първия нищо не помня.

И без това тия работи по книга не стават.

Заспиването от своя страна е все по-трудно достъпна екстра за мен в последно време. Откакто се появи малкият, ако трябва да съм максимално точна. От тогава всъщност придобих доста полезни умения в областта най-вече на екстремното оцеляване в домашни условия като например как да ям докато мия чиниите и приготвям отвара от копър едновременно, за да пестя време. (Това последното колежките по съдба знаят за какво е.) От друга страна някои неща, които ги имах за даденост доскоро, се превърнаха в лукс – като спокойното ходене до тоалетната и къпането да речем. Вече съм свела необходимото време и за двете дейности до около пет-седем минути. Общо. Казармена работа!

И спането стана като в казармата. При най-лекия шум скачам, грабвам бутилката с биберона и запявам „Лудо младо сън засънило”. Пробвах и други варианти – „Зайченцето бяло”, „Шаро и първия сняг”, „Моя мила мамо” и прочие традиционни варианти, – но май „Лудо младо”-то засега постига най-висок КПД. Малкият обикновено заспива на третия или четвъртия бис. Или адски го кефят вокалните ми умения (да, бе, да!), или просто предпочита да се престори на заспал, само и само да млъкна. (Това трябва да го е научил от баща си или от дядо си.) Така де, не е като да съм в състояние да отвея конкуренцията в „Гасът на България”, ако разбирате какво искам да кажа. Предполагам, че и двамата ще си отдъхнем, когато достигнем до етапа с четенето на приказки за лека нощ. Всъщност и тримата – милото засега стоически си трае и не се оплаква, но забелязвам, че все по-често надява слушалките пред компютъра, когато започна да играя ролята на Сънчо. (А, да. Пробвах и с песничката на Сънчо, но не става. Странно!)

Иначе… не се оплаквам. Само малко в началото, докато хвана ритъма. После проумях, че и да мрънкам, няма особена полза – малкият си иска своето и не проявява интерес към проблемите на мама и тати. Е, имаше един момент още в болницата, когато обявих на майка ми: „Никогавече!”, но…. Оправданието ми е, че още излизах от упойката, а акушерката си правеше пас за обезболяващите. После…

Е, после не стана по-добре, но взех да свиквам. И ако в първите дни се опитвах да пробутам поне за час новата си придобивка ту на татко му, ту на баба, дядо и който още имаше неблагоразумието да с мерне наоколо (дори се замислих дали да не прилъжа и касиерката на входа, когато мина за парите за асансьора), то понастоящем сме на етап: „Мойто маймунче си е – не си го давам!”.

Мисля си… Определено трябва да се въведе предварително обучение по майчинство в училище. Като военното обучение. Или още в предучилищна за някои малцинствени групи, защото минат ли 11-12-годишна възраст вече е късно. То вярно, че в детската градина те принуждават вместо да се биеш с момчетата, да буташ куклите си в детска количка, но никой не ти споменава нищо за придружаващите „екстри” преди да ти се стоварят на главата като кофа с тухли. Безкрайното дундуркане, пюретата, истината за „радостта” от кърменето, перманентното недоспиване, пюретата, памперсите, всички онези капки и разтвори, които се налага да тъпчеш в устата на детето, докато то не желае да ти сътрудничи по никой начин (едва в тези моменти разбираш, че бебетата не са това, което си си представял, или поне не са толкова безпомощни и слаби, защото е абсурд да сломиш съпротивата им без помощта на поне още един човек, по възможност по-едричък на мускул) и т.н., и т.н.За всички тези „подробности” никой не те подготвя, дори и приятелките, дето вече са минали през тази стъргалка. А би трябвало.

Или може би не. Осъзнавам, че ако са наясно с нещата предварително, голяма част от жените ще минат на противозачатъчни доживот. И съвсем ще я втасаме с демографията. Ако пък към общата картинка добавим и горчивата реалност за майчинските и детските надбавки…

Обаче да не мислите, че тези, дето са минали пред това, са наясно. Явно бързат да забравят. Или поне майка ми нещо е изгубила тренинг. Щом малкият откаже да яде или си позволи по някакъв друг начин да наруши дневния режим (сякаш някога пък го е спазвал!), тя моментално обявява, че това вероятно се дължи на магнитна буря. М-да-а-а. Тя тая буря ни връхлетя преди три месеца и от тогава не ни пуска, ама хайде!

Абе май все пак е по-добре наистина да не знаеш какво те чака. Пък като дойде малката радост вкъщи, всичко отива на съвсем друга плоскост. Напук на „екстрите”.


Публикувано на 15. 03. 2013 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/03/15/za-radostite-na-maichinstvoto-i-magnitnite-buri.1064584

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 76 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz