Вторник, 23.01.2018, 22:20Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » За "сляпата неделя" си мисля... дето все някога идвала...
19:33
За "сляпата неделя" си мисля... дето все някога идвала...

Сънувах, че се омъжвам. Одрах се от рев насред църквата. Не че на някого му пукаше, де. А даже не видях кой е „щастливия” избраник – предполагам, че тогава щях да почна и да се търкалям по пода, крещейки истерично, че тая ще я бъде само през подпухналия ми от рев труп.

Не че имам нещо против брака всъщност. Даже съм много „за”. Мама и татко оцеляват в това сложно положение вече трийсет и три години. И аз самата съм имала няколко интересни възможности. Например един военен, който беше готов на ръце да ме замъкне от Търново до София. (Ех, а бяхме млади... студенти...)  „Чехличките те чакат вкъщи, слънце. Само ела!” История не като в приказките, а като в оная култова чалга: „Бял мерцедес ме преследва в живота...” Е, в случая на собственика на белия таралясник му писна след около година и половина и едно впечатляващо избиване на балансите от моя страна. Охраната в рок-клуба сигурно още ни помни. После налетях на Как-му-беше-името. За едната бройка болярка да стана, да търкам токчета по търновските калдъръми. Но не би. Може би за него искаха да ме омъжват в съня ми – няма кой друг да е бил при такава липса на ентусиазъм от моя страна. Наяве ако ми се случи, вероятно ще съм дори още по-драстична в нежеланието си, след което ще се наложи да преосвещават църквата и да въвеждат пак смъртното наказание като присъда.

И още едно-две бедствия от подобно естество. Слава Богу, все още съм добре!

Иначе, както казах, не съм против брака. Даже си имам концепция по въпроса, която със сигурност няма да се хареса на родата – и моята, и неговата. Мама навремето казваше, че ще е най-доволна, ако някой ден просто й пратя SMS: „Омъжих се. Сватбата беше вчера.” Сега настоява да присъства. Явно с възрастта хората стават по-сантиментални.

Брат ми ще го отпразнува най-тежко, разбира се. Той само това чака. От сега е наясно и колко пари ще му струва, в това число костюм, подарък и таксито, дето ще го откара вкъщи накрая. В насипно състояние. Мама ще лее сълзи като че ме погребва. То някои хора май не правят разлика между двете състояния. Татко ще мълчи и... може би с него ще трябва да действам по-деликатно. Няма да го приеме лесно, а не искам да му нанасям трайни повреди. Нали съм му любимка!...

Първата част ще е с фамилиите. Не повече от двайсетина души общо, включително кумовете и онази, дето ще ме спряга за „поредната клетка на обществото”. И нея бих я изключила, но май не е позволено.

Бяла рокля? Да, бе, да. Едва ли някой е в състояние да ми плати такава цена. Склонна съм да направя компромис и да се барна в костюмче, цвят шампанско. От мен да мине. Милото ще го изнудя да се костюмира също – поне веднъж да го видя и в такъв вариант. Най-вероятно ще ми е за последно. Слава Богу, не е от най-праволинейните мъже! Не очаква от мен да съм супер-домакинята, която може едновременно да се справя с пералнята, печката, прахосмукачката и онова изобретение на Сатаната, което иначе се води фритюрник. (Вече втора година не успявам да му разшифровам функциите, поради което в момента му трябва нов нагревател.) Виж, мога сама да сменя бравата на вратата (без да откачам вратата от касата, както прави обикновено брат ми), да оправя гръмналия бушон и да изляза на глава с инкасаторката за водата. (Това последното си е героизъм един вид, вервайте ми!) Мога, ама защо да го правя, при условие, че за това си имам милото?...

Но за сватбата ми беше думата. Предполагам, че като ми дойде сляпата неделя, няма да правя циркове... тоест няма да се тръшкам, да рева и да се отивам да се обеся на камбанарията в църквата (макар че то... кой да знае от сега...). Е, ще ми трябва малко стимул във вид на качествена водка може би...

Обаче съм си представяла как ще е на моята си сватба. В общи линии, ако зависи от мен, би било нещо средно между посещение в мароканска пушалня за опиум, спускане с бъчва по Ниагарския водопад и една нощувка в замъка на Дракула. Не че пуша опиум (аз всъщност изобщо не пуша), но ми се струва че ще ми хареса, ако го направя. Само да стигна до Мароко! Подозирам обаче, че ще трябва да мина по традиционния начин – гражданското, църквата, безпаметния запой... Не задължително в този ред. Като нищо може да почна от трета точка и да вървя към другите две. Смятам, че ще е оправдано в конкретния случай.

Знаете ли кое ме притеснява? Някак си все така се случва, че необвързаните и щастливо обвързаните ми познати казват: „Поживей си, не бързай!”, а тези, дето са се насадили на най-големите пачи яйца направо подскачат от нетърпение: Айде, бе! Ти няма ли да се жениш вече? На трийсет и три си вече!” (Знам на колко съм, благодаря!) И поради тази причина нещо все ме гризе отвътре, че май някой тайничко се надява да ме види кацнала върху същите тия пачи яйца, че и по-големи. Ей, това злобата човешка граници не знае понякога, а? Особено роднинската.

От висотата на споменатите ми вече трийсет и три години обаче започвам да гледам по-философски на нещата. Примирила съм се, че рано или късно и моя ред ще дойде. Дано поне не е емоционално като в съня ми!


Публикувано на 09. 04. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/04/09/za-quot-sliapata-nedelia-quot-si-mislia-deto-vse-niakoga-idv.525741

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 86 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz