Понеделник, 22.10.2018, 10:40Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » За мъдростта на старите и глупостта на младите
20:54
За мъдростта на старите и глупостта на младите

Навремето една осемдесет и кусур годишна баба се опита (може би напразно) да ми налее малко акъл в кухата глава:

-                      Няма жена, дека не дава – има мáже дека не зна`ат как да си поискат.

And… voila!... Ей го нá пред мен! Същият тоя, „дека не знае как да си поиска”. А не е като да не съм му дала нишан, дето се вика. Позволила съм му посреднощ да ме замъкне с раздрънкания си таралясник в някаква дива джунгла, на поне двайсет километра от каквато и да било идея за цивилизация. Сами сме. Даже съм на три-четири полуоригинални водки за вдъхновение. То сигурно и затова съм стигнала до гениалната идея да се занимавам с него, де, но това е друг въпрос. Остава само да открие мача с някоя баналност от рода на „Маце, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?!”. Не че ще се вържа – неуравновесена съм и може би на моменти склонна към временни умопомрачения, но чак пък такъв олигофрен не съм. (Имам си го и на документ, в случай, че възникнат съмнения.) Мисълта ми е... нали там... жестът бил важен и прочие.

Истината е, че по едно време типчето ми се видя горе-долу симпатично, но си давам сметка, че вероятно се е дължало на светлинното шоу в клуба. Колкото за флирта. За повече – опазил ме Господ! Даже от орбитално разстояние е ясно, че е доста под минималните ми критерии. Особено когато направи грешката да си отвори устата. По мое мнение, само ще спечели, ако се вслуша в съветите на нашата чалга-дива Таня Боева, а именно: „Бъди прекрасен и мълчи!” Е, да, ама не!

Вместо гореспоменатата реплика, станала запазена марка на многоуважаемия г-н Стефан Данаилов, недоразумението до мен изтърсва нещо от рода на: „И сега к`во ще направиш, ако си поискам?”

Обмислям отговор доста дълго време – горе-долу две секунди и половина. Обикновено съм по-пъргава.

-                      Какво ще направиш, ако ти отрежа квитанцията?

Яд ме е. Ама много. Чак ми идва да му олепя два мераклийски шамара, ама преценявам, че момчето не е виновно, че е идиот. Природа – какво да го правиш?!... Друго ме вълнува мен, а именно: Защо, дявол да го вземе, ако има някой малоумник в радиус от три планетарни системи, все на мен ще се лепне?!...

Сигурно не е най-подходящия момент да му споменавам, че от две години живея до циганската махала и за тия същите две години съм попадала на къде-къде по-напористи обожатели от него, а все още нямам загуба.

-                      На двайсет и пет километра от града сме. – напомня ми.

-                      Аха?!...

Започва и на смях да ме напушва, а това със сигурност не ми помага. На него – още по-малко.

Решавам да му помогна малко в живота:

-                      Да не ми казваш, че ако не ти пусна, ще си ходя пеш?

Разумът ми нашепва, че едва ли това има предвид. Той обаче кима с ентусиазъм:

-                      Мхмм!...

Личи си, че ролята на сексуален хищник нито му приляга, нито му е по сърце. Поти се и трепери. Момент! Не трябваше ли това да го правя аз?!...

Обмислям казуса и доуточнявам делово:

-                      Ама аз ли решавам?

-                      Мхм! – нова серия кимане.

-                      Добре. В такъв случай приятен път!

Излизам от колата, трясвам вратата и си тръгвам в посоката, от която сме дошли. Устоявам успешно на изкушението да се обърна и да му видя физиономията – мога да си я представя. Съгласете се, че нещата не се развиват така във филмите!

Но за всеки случай... пропуснах ли да спомена, че не съм типичната изпаднала в беда девойка. (Добре де! „Девойка” е просто израз – да не се хващаме за думата!) Преди време един друг подобен умник ми налетя на бой. Извадих късмет, но се оплаках на татко и той реши да вземе мерки – подари ми нож. Много готин нож! И съвет: „Ако стане нещо, кажи ми, пък заедно ще измислим къде да го закопаем!” А аз съм послушна. Питайте мама, ако не вярвате!

Неуспелият ми кандидат форсира двигателя... доколкото можем да говорим за форсиране при кола, която ми е почти набор... и отпрашва покрай мен. Започвам обратното броене: „Пет... Четири... Три... Две...” Дори не дочаква „едно”. Спирачки, задна и спира пред мен. Подминавам го и си продължавам. Стигнем ли до игра на инати, нямам равна просто!

-                      Сърдиш ли се? – чувам зад гърба си.

А, не. Изобщо. Откъде изобщо ти дойде на ум?!... Или поне не колкото вероятно той ми се сърди.

-                      `Айде стига си се цупила! Разбрах – няма да те закачам. Качвай се да те закарам у вас!

-                      Не знаеш къде живея. – напомням му.

-                      Е, ти ще ми кажеш...

-                      Какво залагаш?

Уморена съм, тъпо ми е и искам да спя. Само това. И последното, което може да ме зарадва точно сега, е да се разправям с тоя малоумник насред нищото. След два дни имам изпит, за Бога!...

Замислям се за миг.

Вариат 1: Продължавам да се правя на желязна и продължавам пеш. По груби сметки утре към обяд съм си вкъщи, стига да не се забъркам преди това пътьом в някоя друга дивотия. А това последното е твърде вероятно, ако остана вярна на себе си.

Вариант 2: Качвам се в колата с риск отново да водим идиотския разговор „Ще ли ми дадеш?” и в крайна сметка да се наложи да звъня на татко посреднощ за спешни гробарски дейности. Понякога ме плаши мисълта, че хич не ме плаши възможността да убия някой като този. Какво става с морала ми, по дяволите?!... Мама не ме е учила на това.

Рискувам и се качвам пак в барутника. Слава, тебе Господи, този път цари пълно мълчание! Поне докато не стигаме до града. Издебвам момента, когато сме на двеста-триста метра от вкъщи, и казвам:

-                      Спри тук!

Той послушно спира. Слизам И тогава забива гвоздея на праграмата:

-                      Обади се някой път за кафе!

Обръщам се. Ама наистина съм царица на самообладанието! Доказва го фактът, че дори и сега устоях на изкушението да отърва света като цяло и себе си в частност от такъв невероятен идиот. Като се замислиш, може да се окаже ценен за науката. Например за олигофренопедагогиката... (Ега ти думата! Някой прочете ли я без затруднения?...)

Предполагам, че лицето ми е било достатъчно красноречиво, защото той въздъхва мъченически:

-                      Няма да стане, а?

Ето! Това е добро начало – вече се разбираме почти без думи.

Повече така и не го видях. А ми се искаше да го питам дали подходът му е успял поне веднъж. Май все пак не съм толкова умна.



Публикувано на 22. 09. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/22/za-mydrostta-na-starite-i-glupostta-na-mladite.609439

Категория: Разкази | Прегледано: 131 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz