Вторник, 23.01.2018, 22:21Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » За изпитите, но не университетските
19:45
За изпитите, но не университетските

„Полят изпит – взет изпит!”

Един от железните студентски принципи. Нямам представа как се оправят трезвениците без да се гипсират поне веднъж . Мен по темата ме светва Хари. По онова време все още съм нова в материята, което ще рече, че даже новогодишното шампанско не близвам, но съм взела ориентеция в правилната посока – т.е. компанията, в която съм се натресла, се състои предимно от потенциални алкохолици и настоящи напушалки. Странно е, че цял живот все на такива налитам, при условие, че аз самата съм доста примерно момиче. Колкото до Хари, той просто ми е хванал окото. Всъщност хванал ми е и двете очи, но даже за отвеяна въздухарка като мен е ясно, че това ни най-малко не го вълнува. Решавам, че е заради навика му да не изтрезнява, и питам.

-                    И докога ще я караш така?

-                    Докато избутам магистратурата предполагам. – светва ме той и пали поредната цигара. – Ти да не мислиш, че това го правя от хубаво...

Да бе. Сигурна бях, че си има уважителна причина.

Как ли успява да пуши в това състояние без да си подпали косата? Всъщност заради нея съм склонна да му простя и масово убийство. Разкошна е. Дълга, къдрава, черна като гарванови пера.

Един ден обаче се появява в „Текила” и почти припадам. Косата му я няма. А той е трезвен. Доживях значи и Апокалипсиса! Просто няма какво друго да е.

-                    Напих се и я отрязах. – информира ме виновно без да съм питала и си поръчва плодов чай.

Умирам! И съм попаднала в някакъв шантав ад.

От тогава той спира пиенето, а аз го почвам. И двамата имаме защо. Магистратурата, естествено, така и не я изкара, а и аз устисках само до бакалавър. В края на четвърти курс решавам, че или спирам дотук, или ще се наложи с дипломирането да постъпя в клиника за лечение от алкохолизъм. Кой казва, че е лесно да изкараш висше?!...

Шест години по-късно на съдбата й доскучава достатъчно, за да ни събере отново в един актуален рок-клуб. Той е китарист на гостуващата група, аз съм от фенклуба, но го установявам чак когато почти го отнасям край бара – пак са виновни диоптрите. Първоначалната идея е била да пийна едно малко, но в присъствието на Хари едното малко някак съвсем логично се трансформира в стряскащо количество твърдо гориво. Косата му пак е дълга, а ролите са старите. Явно му е писнало от здравословен начин на живот и се е върнал към истинското си аз, което – макар и доста склонно към самоунищожение – си остава по-готиния вариант. Странно, но това ме изпълва с радост. Откачена работа!

Около два часа по-късно вече не ми е чак толкова гот. Хари виси от върха на 20-метров паметник и ми крещи нещо за духовно прераждане, отваряне на сетивата и други подобни идиотизми, подходящи повече за репертоара на онази кукувица врачката на Берлускони, а аз от своя страна му крещя отдолу разни цинизми и се опитвам да реша как точно да го убия, когато/ако случайно успее да слезе от там жив и здрав. Заявява ми, че според него всеки човек имал нужда поне веднъж в живота си да се покатери там. Връщам му в отговор разни много неприлични неща за други едни мои нужди и се оглеждам през рамо за полиция. Само да ми падне!

-                    Добре, бе, човек! – вдигам ръце и започвам да обмислям защитата си за пред криминалистите, които най-вероятно ще ме разпитват за смъртта му. – Поне ми кажи каква е идеята!

„Преди да си се хвърлил от там, откачено копеле”, довършвам наум.

-                    Страх ме е от високото. – споделя внезапно той, вкопчен в циците на гранитната мацка горе.

При други обстоятелства това последното би ме накарало най-малкото да се затъркалям от смях. Сега обаче просто мигам. Алкохолът определено ми е в повече, но точно сега за един идиотски миг сериозно започвам да се опасявам, че съм пила твърде малко.

-                    И затова висиш там? – недоумявам.

-                    Аха!

-                    Пак да питам: каква е идеята?

-                    Не искам да ме е страх. Тъпо е.

Казва го странно кротко и тръгва да слиза. Когато застава пак пред мен, виждам, че трепери, но ми се усмихва доволно.

-                    Мислил ли си да спреш пиенето? – питам кисело.

Не знам за него, но аз определено имам нужда от презареждане.

-                    Полят изпит – взет изпит. – свива рамене той.

Връщаме се в клуба да си довършим срещата. И бутилката. Така де. Полят изпит...


Публикувано на 18. 05. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/18/za-izpitite-no-ne-universitetskite.547375

Категория: Разкази | Прегледано: 84 | Добавил: kapricia | Тагове: приятели, изпит | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz