Събота, 16.12.2017, 13:43Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Ноември 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Ноември » 9 » За чавдарчетата, чистата съвест и цената на състраданието
22:29
За чавдарчетата, чистата съвест и цената на състраданието
                 Учили са ме да бъда състрадателна. Нали се сещате? „Малките чавдарчета са добри другарчета.” А аз съм поне двойно обременена в това отношение, защото освен чавдарче бях и пионерче, докато не ми се натресе демокрацията, та да ме уведоми, че това са пълни дивотии. Че и по-лошо – социалистически дивотии. Срам!

Все едно! Искаха от мен да съм състрадателна и аз бях, при това съвсем до скоро. Тоест докато не изчислих, че тази ми остатъчна соц-добродетел не е започнала да влияе твърде зле, да не кажа пагубно върху мин самата, по-конкретно във финансов аспект. Простите сметки показват, че ако преди време съм успявала за едно излизане да се вместя в 2,50-3 лева, то към днешна дата същото това излизане плюс необходимостта от състрадателност ме вкарват в двойно по-голям разход. А цените на кафето и пепсито не са мръднали.

Ако мога да цитирам брадъра Нед, прост пример: Излизам на кафе. Естествено, останалите ⅔ от Тройната коалиция закъсняват. Не много, само с 15-ина минути, но това е повече от достатъчно, за да успеят да се пробват трима социално по-слаби от мен да ме убедят, че съм длъжна да подпомогна житието им с 20 до 50 стотинки и/или цигара („Не пуша” не съществува като опция, доколкото разчитам сигналите), и/или вафла (???).

Последна си пробва късмета една бабка, която познавам прекрасно, защото от има-няма десетина години събира пари за риванол заради един порязан пръст. Даже за достоверност винаги показва и въпросния бинтован страдалец. Подчертавам – от десет години! Правилно сте чули. Общо взето, през този период отношенията ни са навлезли в някаква рутина, която и двете сме довели до съвършенство – тя се пробва, аз я разкарвам. Просто и ясно. (Иска ми се и отношенията ми с някои други хора да бяха толкова ясни и безпроблемни, но…)

А на пет-шест метра зад нея дебне следващата, която – ако не ме лъже паметта – е наред здравословно и предпочита цигари вместо пари. С отработен рефлекс, класиращ се някъде между зверския поглед и невербалната закана за физическо насилие в случай, че тя пристъпи границите на личното ми пространство, я отказвам от идеята да тества търпението ми. А на онази с перманентно пострадалия пръст давам не съвсем приятелски съвет – да иде и да го ампутира, щом толкова време вече не успява да го оправи. Така и двете ще мирнем… Тоест… надявам се… но не много. Може и да съм лошо чавдарче, но съм добър реалист.

Не ме разбирайте погрешно, моля! Аз наистина вярвам, че съм сравнително добър човек. (И ако чуя обратното, ще извадя тризъбеца!) Нямам нищо против да жертвам някой лев, инвестирайки го в някой наистина закъсал. Но да ми разиграват танца на умиращия лебед десет години, само защото така е по-лесно… `Айде нЕма нужда! В тая т.нар. държава лесно няма.Sorry! А на когото това му се струва непоносимо, може да драсне два-три реда към Министерството на финансите и да пита що е така. Според Симеон Дянков в България няма бедност. (Не знам с какво се друса този тип, но искам от същото!)

В крайна сметка Тройната коалиция пристига, плътно следвана от три рошави и необяснимо мърляви хлапета на видима възраст между 5 и 8 години. И тези ги познавам. Те са по-обиграни – никога нищо не ти искат отначало, просто застават на метър-два от теб и те зяпват с едни такива влажни-влажни погледи, на които и Гаврош би завидял. Особено влажни стават, ако случайно похапваш нещо. Идеята очевидно е да се почувстваш като последната презряна буржоазна въшка и да прежалиш някоя стотинка в замяна на чиста съвест.

Тц! Не на мене тия!

В репертоара ми го има същия този поглед, плюс още цял набор подобни, ама си ги пазя за таксиметровите шофьори, инкасаторите и продавачите на съботния пазар. Нямате представа какви отстъпки в цените получавате, ако докарате погледа на повалена от смъртоносен грип видра!

Една от коалицията обаче не издържа на психо-атаката и посяга към чантата си. Знам как да я откажа:

-   Знаеш правилата! Ако имаш за тях, плащаш сметката.

-   Ама…

-   Дали да не си поръчам и едно отлежало уиски?

Е, явно няма за сметката. Или просто преценява, че чистата съвест все пак не си струва чак толкова. Умно момиче!

Усетили, че нещата тръгват на зле за бизнеса, тримата рошльовци започват да се побутват и да си шушукат. Очевидно план А не сработва, така че моментално привеждат в действие план Б. Излъчват най-голямото (момче или момиче?!?!?!) за говорител и то атакува фронтално. Изглежда гони ефекта на изненадата.

-   Како, ма! Гладни сме.

Какво съвпадение! Аз също. Но не тая особени надежди да бъда разбрана правилно, ако го обявя и аз на всеослушание, така че просто питам:

-    И аз какво да направя?

-    Ми… дай двайсе ст`инки! - свива рамене то, сякаш ми казва:"Наистина ли си толкова тъпа или го постигаш с тренировки?!..."

-    Защо не ти дадат майка ти и баща ти?

-    `Щото немат, ма, како?

-    И `що нямат?

-    `Щото немат работа.

-    И `що нямат работа?

Явно съм задала безкрайно сложен въпрос, защото следва нова серия ръчкане в ребрата и шушукане, след което отговор няма, но за сметка на това ме обливат още по-влажни погледи. Със сигурност в тях се е давила съвестта на далеч по-добродетелни от мен бивши чавдарчета.

Добре де. Объркана съм. Аз ли съм виновна за положението на тези хора? Моя работа ли е да си купувам чиста съвест от тях на цени от 20 до 50 „ст`инки”? Една гадна част от мен, наричаща себе си Логика, твърди, че не нося вина. Може би дължа съчувствие, но не и пари. Или може би греша. Може би все пак чистата съвест има цена?...

В такъв случай съжалявам, но бюджетът ми не предвижда покриването на подобни разходи.

Между другото, някой знае ли, че когато дошъл на власт в Трансилвания, едно от първите неща, които Дракула направил, било да отърва княжеството си от просяците? Да не навлизаме в кървавите подробности, важна е мотивацията в случая. Мога само да предполагам колко ли му е било писнало от влажни погледи. (Почти колкото на мен. Бас ловя!)

И защо, по дяволите, същите тези погледи не действат върху министри, депутати и други подобни?... Сигурно има нещо общо с „Приказка за стълбата”.


Публикувано на 09. 11. 2012 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/11/09/za-chavdarchetata-chistata-syvest-i-cenata-na-systradanieto.1018595

Категория: Разкази | Прегледано: 92 | Добавил: kapricia | Тагове: съвест, състрадание, просяци | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz