Събота, 16.12.2017, 13:50Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » За България като за Zone Reality...
20:41
За България като за Zone Reality...

И така, положението е следното:

Днес фризьорката ми взе 7 лева за 5 минути работа (никаква философия – най-обикновено подрязване на връхчетата). На претенцията преди мен й поиска 6 лева за половин час работа и мрънкане, че „това е, ама не точно”.

Днес с „нискоквалифициран” труд си докарвам сравнително прилични пари. До преди година и половина в качеството си на вишистка-библиотекарка работех кажи-речи за чест и слава и ми идваше за добро утро да си тегля куршума, ножа, въжето и каквото там още може да си тегли човек. Сетих се за това точно днес, докато с една приятелка на кафе бистрехме положението и тя изведнъж изтърси: „Майната му на висшето! Като шивачка взимах три пъти повече пари.” Говори ми ти на мене за ценз и квалификация, докато детето ти реве за една шоколадова вафла!

Днес в „демократична” България не съм ходила на почивка от има-няма петнайсет години. Навремето в „комунистическа” България ходех по веднъж на море и по два пъти на планина годишно. (Не ме разбирайте погрешно – не страдам по изгубена младост и комунизъм. Просто констатирам факти.)

Не се оплаквам – то май в това е и проблемът. Започне ли да ти става все тая, положението е тръгнало на зле. Не че няма предимства да стоиш на позицията „майната му на всичко” – има си ги, дума да няма!

И като се замисля за всичко това, някак си естествено ми изплува оня ученически бисер:

„Гогол страдал от тройнственост. С единия крак стоял в миналото, с другия крачел към бъдещето, а между краката му била страшната действителност.”

Та и у нас в България май-май така се получава. Не знам накъде крачат краката, ама между тях – страшната действителност. И след толкова години почваме да привикваме. Хубавото е, че все още вярваме в онова, дето го проповядваше „Вариант 3” навремето от TV-екрана – „Шъ съ опра`им!” Лошото е, че на влизане в България още на митницата като над портите на дантевия ад би трябвало да изпраскат надпис: „Надежда всяка тука оставете!”, та да не се бъркат хората и да не си въобразяват разни работи. Ние ако сме си свикнали, те чужденците не са, горките.

Между другото, това последното би било чудничък мотив за филмчетата, дето Discovery, National Geographic и не знам още кои там се канят да ги пускат. А за рекламно лице могат да вземат 90-годишната баба Дилка, дето аха да я окошарят за 430 лева.

Но...

... да не бъдем черногледи! Нали до преди час-два ни беше светъл празник... Съединението, дето правело силата, и прочие дивотии. (Какво съединение, бе, будали?! Вие кога сте видели българи да се съединяват? Историята такъв случай не помни, освен ако не говорим за съединение в „оня” му, +18 смисъл.)

В тоя ред на мисли мога да кажа, че в общи линии от доста време насам все по-насериозно вземам една позабравена песничка на деут Ритон („и жена му”, ако трябва да цитирам един неизвестен гений):

... Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите...

Ще взема да хвана и аз „по безкрайния път на мечтите” към някое по-далечно местенце, пък...

Гледай сега какви размисли са ме натиснали! Ама то е щото кисна посреднощ на компютъра вместо да си гушна възглавницата и да си се приспя с някоя кримка от Zone Reality. Така си е – нашенското reality денем ми идва малко свише, та вечер си прочиствам рецепторите с по малко чуждоземско. Не много – само колкото да се убедя, че като у нас няма друго място. Home, sweet home!

Може пък и да почака „безкрайния път”. Поне докато семейството ми е тук. Или докато не намеря начин да помъкна и него по въпросния път.




Публикувано на 07. 09. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/07/za-bylgariia-kato-za-zone-reality.601903

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 92 | Добавил: kapricia | Тагове: България | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz