Вторник, 23.01.2018, 22:17Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Ноември 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Ноември » 24 » Вдъхновено от една неочаквана муза
22:31
Вдъхновено от една неочаквана муза

И в най-откачените си моменти не съм допускала, че някога в някакъв прелестен момент от живота ми Симеон Дянков ще се превърне в мое вдъхновение. Сериозно! (Сериозна съм като надгробна плоча! Не ми ли личи?) Обаче ей го нá – случи се! Чудо на чудесата! Няма как да си изкривя душата и да отричам. Това ще рече, че като финансов министър Дянков може и никакъв да го няма (или поне го няма в класацията на „Файненшъл Таймс” за най-успешни финансови министри), но като вдъхновение се справя повече от успешно. Вярно, вдъхновява най-вече с ужасяващите глупости, които ръси, ама вдъхновява. (Дето се вика, „цаца, ама риба”.)

Но стига с благодарностите – не сме на церемония за „Пулицър”! Да се гмурнем в подробностите! И дано не се удавим в тях, че то човек нагази ли в политиката, рано или късно споделя съдбата на „Титаник”. Справка: музата ми г-н Дянков плюс още цяла сюрия подобни нему.

Поводът за това мое неочаквано излияние е гениалното както винаги (така де, въпрос на гледна точка – понякога глупостта граничи с гениалност или поне така твърдят умните глави) прозрение на нашенския хер Флик, че видите ли, българите днес живеят по-добре, отколкото преди три години. Естествено, въпросните благоденстващи българи хал хабер си нямат за това и добре че е той – Дянков, – та да им отвори зъркелите.

Не че му повярвах (все пак и аз съм една от същите тези българи, което ще рече, че по натура съм изтъкана от скептицизъм спрямо костюмирани типове), но за всеки случай реших да проверя. Око да види… статистика. Току виж се оказал прав и моя милост наистина е затънала в блаженство и просперитет, пък не го знам. Съгласете се, че човек би искал да знае, ако е по-добре – финансово, здравословно и т.н. И като оня тип в рекламата, дето дъвче някакъв вестни, си рекох, че това ако е вярно, аз ей тоя лаптоп ще го изям за закуска.

Така че моментално се зарових в архивите на Националния статистически институт (НСИ) с презумпцията , че на тях за това им плащат – за статистическа информация. Предполага се, че разбират от проценти за разлика от мен, която е наясно с това горе-долу толкова, колкото и с размножителните навици на муфлоните например. Ето значи какво открих там, съпоставяйки отчетите за трите тримесечия на 2009 и 2012 година!

Да започнем със заплатите и пенсиите! В края на краищата това е, което вълнува всички ни.

 

2009 г.

2012 г.

Минимална работна заплата в лева

240

290

Средна работна заплата в лева

590

760

Минимална пенсия за стаж в лева

136

145

С две думи, имаме повишение наистина. (Е, добре, три думи бяха.) Което си е вярно, вярно си е. Обаче да погледнем процентите, м?!...

Минималната работна заплата през 2009 г. е точно 40,68% от средната, докато през настоящата 2012 г. процентите вече са 38,16. Което на мен като на невежа ми нашепва, че по-приличните заплати може и да са дали някакви признаци за повишаване, но по-ниските (и преобладаващи всъщност) по-скоро не са. Колкото до размера на пенсиите… Минималната през 2009 г. е била 23,05% от средната работна заплата, а пък сега е едва 19,08%.

Или иначе казано, някои българи може и да живеят по-добре (обзалагам се, че сред тях е и г-н Дянков), но основния електорат е пообеднял даже. Ако има нещо, което да се е повишило за тези три години, то това е размера на пропастта между бедни и заможни. Което обяснява и защо през 2009 г. под прага на бедността са живели 21% от нашенците, а днес вече са 27%. И няма изгледи за намаляване – дори напротив.

Някакво просташко любопитство ме кара да се питам как ли би коментирал това моя вдъхновител г-н Дянков. Убедена съм, че има нещо позитивно в тия цифри, но да пукна, ако го виждам!

А сега да обърнем внимание и на работещите българи!

Брой заети лица през първото тримесечие: 2,41 милиона през 2009 г. и 2,1 милиона през 2012 г. Демек губят се има-няма към триста хиляди. „Но какво тук значат някакви си триста хиляди”, би възкликнал поетът. Приемаме, че някои от тях наистина са останали без работа (жертви винаги е имало и ще има, нали така), но пък да не би да са всичките триста хиляди?! О, не. Част от тях просто са се преквалифицирали в щастливи пенсионери, други са се преселили в чужбина (и това ми било патриоти!), а трети – в един по-добър свят, за който свещениците продължават да твърдят, че е по-готин, ама досега никой не е споделил личен опит.

Брой заети лица през второ тримесечие – 2,4 милиона за 2009 г. и 2,15 милиона за 2012 г. Тоест спад за 2009-та спрямо първото тримесечие с 0,4%, но пък повишаване с 2,3% през 2012-та. Е, добре, тук Дянков може и да е познал, но принципът му вероятно е същият с който някои хора улучват и шестиците от тотото. Викат му „случайност”.

И ето ни в третото тримесечие! 2,34 милиона заети през 2009-та срещу 2,13 милиона през 2012-та. Имаме спад от 0,9% спрямо второто тримесечие през 2009 г. и 0,5% през 2012 г. Ако заложим отново на позитивното мислене по примера на Дянков, ще трябва да признаем, че намалението е по-малко към септември тази година, отколкото към същия месец преди три години. Е, разликата е само някакви си 0,4% в полза на 2012 г., ама на днешно време, в тая криза, кой ти ги дава и толкова!

Нещата стават съвсем тегави, когато се стигне до процентите, отразяващи безработицата. Ако към септември 2009 г. тя е била 8,03%, то през септември 2012 г. вече е 10,6%. Но аз съм убедена, че като изключим безработните, пък покрай тях и пенсионерите, и онези, дето работят за минимална заплата, останалите може и наистина да живеят сравнително добре. Нищо, че от НСИ твърдят, че около 1,66 милиона оцеляват с по 214 лева месечно и с по-малко. Казват също, че са необходими поне по 560 лева на човек месечно, за да живее що-годе нормално. Ако вземем да четем между редовете, излиза, че около 1,66 милиона живеят ненормално, против всички закони на логиката и оцеляването, но да не изпадаме в дребнавост! Простата математика казва, че цели 16% от сънародниците ни си докарват необходимите 560 на месец. Откъде ли обаче са ги извадили тези 16%, един дявол знае. Приемаме на сляпо доверие, че е така.

Ох! Завъртя ми се главата от проценти!

И какво излиза в края на краищата?...

А, да. За малко да забравя! Между другото, някой осъзнава ли, че през тези три години размерът на еднократната помощ при раждане на дете е помръднал точно колкото умрял кон? Тоест никак. 250 лева за първо, 600 лева за второ и 200 за всяко следващо. Месечните помощи за отглеждане на дете до 18-годишна възраст също са си останали 35 лева. Което ме навежда на мисълта, че г-н Дянков не е имал предвид майките като част от благоденстващата маса българи. Нищо чудно, те и без това са си изчезващ вид – скоро съвсем никакви няма да ги има. Защо само да му развалят готината статистика?...

И накрая едно предложение към уважаемия г-н Оптимизъм Дянков. Готова съм да ти повярвам, човече, но само при едно условие! Искам да излезеш без охрана и без имунитет и да заявиш на онези 10,6% безработни, на пенсионерите, на майките, на онези 1,66 милиона, които живеят под прага на бедността, че според теб и най-вече благодарение на теб днес те живеят по-добре, отколкото преди три години. А дотогава ми позволи да вярвам на НСИ, на хладилника си, на джоба си повече, отколкото на теб. О`кей?!...

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 75 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz