Събота, 16.12.2017, 13:58Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Трябва ми професионално ориентиране!
20:27
Трябва ми професионално ориентиране!

Професионалното ориентиране си е сериозна работа. Като гледам колко неориентирани има, май е назрял моменът да се развие тоя бизнес и у нас. Разбира се, аз смятам да съм от клиентите, а не от предлагащите. През последните петнадесет години съм била учител, пътуващ търговец, продавачка в хранителен магазин, в бутик за спортни и дънкови облекла, в автосалон. Била съм и библиотекарка, и барман в рок-клуб. Сигурно съм била и още нещо, но сега не ми идва наум. Смятам, че съм идеален пример за спешно нуждаеща се от професионално ориентиране. Всъщност... от каквото и да било ориентиране.

Навремето мама се опита да ме вкара в пътя с един шамар зад врата – точно след като някакъв адвокат ни беше поискал 3 лева за 3 празни бели листа. Не се получи. Имам предвид на мама, не на адвоката. На адвокатите винаги им се получава.

Баща ми казва, че навремето за него било лесно. Принципът му е доста простичък и ясен: „У наш`то село и мачките са активни борци.” Е, да де, ама баш наш`та мачка не е. Поради което се налага да поработвам. Иначе, ако питате комшиите, пари като шума у нас. То коли, то апартаменти, то камиони, то... Пропускат само банковите заеми на обща стойност около 30 000 лева, плюс-минус няколкостотин. Подробности! Тревата в съседния двор винаги е по-зелена.

А, да. Била съм и театрална актриса, колкото да схвана, че това определено не ми е стихията.

То в България не съм изолиран случай. Тук очевидно девет от десет души бачкат или нещо, от което хал хабер си нямат, или нещо, което мразят. Погледнете политиците! Да де, те си обичат работата, ама нямат идея какво се иска от тях. Затова импровизират. То и аз така – импровизирам. Може и грам да не отбирам от това, дето го работя, ама поне създавам усещането, че съм адски печена. Виж, това го мога!

Може би все пак ставам за актриса.

Като връщам лентата назад, досега в живота си съм срещала един-единствен човек, който работеше това, което обичаше и от което разбираше. И той си беше сериозна откачалка. Продаваше книги на улична маса и твърдеше, че това не му е професия, а призвание. Все още се опитвам да реша дали искам да го почерпя или да го убия, щото той е виновен за много от убежденията ми, които днес се явяват сериозна пречка в живота ми. Що се отнася до професионалното ориентиране, родителите ми не могат да са ми пример за подражание. Мама е искала да стане лекар, а вече 34 години е директор на детска градина. Татко ми пък е завършил счетоводство, а работи във военен отдел. Естествено, нищо общо със счетоводството. Хубавото е, че и двамата са доволни от развитието на нещата.

Може би преди всичко трябва да реша какво искам да правя. Едно време, на предучилищна възраст си спомням как твърдях, че като порасна, ще се оженя за Лили Иванова (тогава беше готина мацка все още) и ще стана космонафт, защото адски се бях впечатлила от анимето „Трима звездни мускетари”. Сега като гледам, май си е най на далавера да се ожениш за Азис и да станеш крайно нуждаеща се съдийска щерка по Черноморието. O, tempora! О, mores!

Обаче съм убедена, че ме бива за нещо. Не знам за какво, но знам, че ме бива. Това ми убеждение произхожда от убеждението на татко, че „тия, дето не стават за нищо, обикновено стават или политици, или директори на банки”, пък аз не съм нито едно от двете. Следователно имам някакъв потенциал, нали? Или е време да помисля дали да не се кандидатирам на следващите избори, щото за директор на банка ще е сложно да се уредя. Задават се президентските, което е доста обнадеждаващо май. Сигурно не е чак толкова сложно да се нося все в костюмче и да се усмихвам „а ла Мона Лиза”. Ако не друго, поне изглеждам добре. (Умря ми циганката!) Това май е достатъчна квалификация. Не знам дали се иска натрупан опит някакъв, ама всички видяхме, че няма проблем да се стане министър-председател без нито ден трудов стаж. Значи с моите близо 10 години стаж би трябвало да съм идеалния президент. Макар че опитът вече нищо не значи. Както е казал неизвестният автор, „Титаник” беше построен от професионалисти, а Ноевият ковчег – от аматьори.

Затова и не си давам много зор – чакам да ударят барабана за началото на кампанията.

Иначе по света има доста шантави професии. Един мой познат получаваше по 3 евро на час (трябва ли да уточнявам, че не става дума за България?), само за да се вози с голф-количка и да събира случайно попадналите на голф-игрището камъчета. Мразя го! Съвсем искрено го мразя! Чужденците изобщо не си знаят цената. Всъщност те нищо не знаят. Ние тука се скъсваме от учене, закърмени с принципа „учи, мама, да не работиш”. Друг познат завърши стоматология и замина за Германия. Когато кандидатствал там за работа в частна клиника, шефът погледнал дипломата му и умрял да се смее, щом видял там да да присъства и издържан изпит по гинекология. „Абе, момче, каква е тая гинекология, бе? Вие в България откъде ги вадите тия зъби?” Те чужденците не знаят, че тук просто е така.

Та така. Ще ставам президент – то се е видяло! Стискайте палци!


Публикувано на 31. 07. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/31/triabva-mi-profesionalno-orientirane.584900

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 92 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz