Вторник, 23.01.2018, 22:19Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » То отвътре си ме човърка да си кажа...
19:55
То отвътре си ме човърка да си кажа...

Отказвам се най-тържествено от всички гадни неща, дето съм ги надрънкала досега по адрес на България! И от тия, дето съм си ги помислила, също, щото те са в пъти повече, признавам си. Защото се убеждавам (за пореден път), че у нас държава има и то каква! Ма то ни корупция, ни бедност, ни безработица... Стандарта ни космически, законите ни крумови... Цъфтим просто и връзваме. (Като букет на надгробен паметник в общи линии.)

Ей го и сега – стигнахме до последния трън в задника на същата тая държава, а именно оня хайдук отец Иван. (Няма да споменавам какви точно мераци неприлични са ме налегнали по адрес на споменатата анатомична част на споменатата „държава”, че ще се уредя с банване още преди да съм успяла да произнеса думичката „задник”.) Приюти ми дигнал незаконно той. Алоооууу! Къде се намираш ти, бе?!?!?! Държава е това – не лукова глава! Ама общинаритеот Елин Пелин не дремят. Сега ще го научат те! Битката им с тоя враг народен може да бъде сравнена само с епичната битка на талибаните с двете статуи на Буда преди няколко години, дето и помен не остана от тях. Горе-долу и от морална гледна точка пак са съизмерими... И по глупост тóже... Това са казуси, които ние, простите невежи няма да схванем, ако ще да пукнем от напъване.

„О, свещена простота!”, беше възкликнал някой. Ще да е бил някой, сблъскал се с чутовната интелигентност на българския чиновник. То и аз така въздишах и го удрях на шекспирови мелодрами, докато се чудех на същата тая интелигентност в МВР-то покрай хоръра „Да си извадиш лична карта”, ама като гледам, то моето били бели кахъри, дето се вика.

Да си призная, объркана съм леко. Много леко, но все пак... И така отвътре ме човърка да питам. Пък ще взема да питам, а ако Негово Нищожество Чиновника вземе да ми отговори, ще съм мно-о-о-ого признателна. Ма нали... да не е някоя прелестнопрекрасна тъпотия като тази, дето я получих в отговор от МВР-то. Нещо простичко и поне малко логично – като за средноинтелигентен човек. (Знам, че искам невъзможното, но оптимизмът ми е вкоренен просто, особено когато иде реч за държавността в БГ-то. И теория си имам цяла по темата, която вече съм споделяла в блога – „Теория на безумния оптимизъм”.)

Та въпросът ми е: Кога пък успя тая държава да се справи с всички останали проблеми, та опряхме до отец Иван? И по-важното: Дали оправихте вече положението на всички онези нещастни хора от домовете за деца, стари хора и психично болни, та решихте, че и от този приют няма нужда? Какво – да не би пари да ви е искал? Да не ви е виснал на прага да ви моли за помощ? Хайде стига! Това и аз го знам – от умрял писмо и от държавата помощ! Народът ни отдавна е разбрал, че нашата държава е по-склонна да помага на бедстващите хаитяни, сомалийци, авганистанци, марсианци и клингони, но не и на собствения си народ, така че не вярвам и хората от приюта на отец Иван да са опрели до това абстрактно понятие като „държавна помощ”.

Ама постройките били незаконни. Ма то само тия са такива щото. Ни един незаконен спа-хотел по черноморието, ни един незаконен коптор из циганските махали, ни един незаконен частен палат на поредния „мой човек”... Те само тоя приют тука ни бърка в очите, ама сега съм спокойна, като знам че общинарите от Елин Пелин ще вземат мерки. Ще си къртя спокойно нощем с мисълта, че живея в правова държава, в която закона е Закон и две мнения няма. Имах някакви съмнения досега, но оттък нататък ни-го-га ве-че! Честна дума! Посипвам си главата с пепел и се срамувам от всечки ония съмнения досегашни. Ей нá – вижте как се червя от срам!

Чудя се да споменавам ли, че казусът освен законов обаче е и морален. Ма то за какво ли пък да го споменавам?! То е видно, че у тия хора там морал не, ами Морал, мила моя майно льо... (Нещо все на към майките ме тегли, като се замисля по темата, ма към едни конкретни майки. То да бях моето мило, пък да си кажа точно към чии, пък и точно към кои части от анатомията и физиологията им, ама не съм. Това възпитание направо ми съсипва живота вече!)

И един (може би) последен въпрос: Тия умни глави дали са помислили и по един друг въпрос. Да приемем, че съборят приюта! Дотук добре. И пасле какво? Тези сто и не-знам-колко души, които в момента живеят там, защото просто нямат къде и с какви средства... какво става с тях? С децата и жените, които никой не иска? Какво се случва с тях, бе, господа чиновници? Или това вече не е ваш проблем? То пък що ли и трябва да бъде. Дори за идиот е ясно, че политиката в такива случаи е „спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. Не само по отношение на бедните и бездомните, а изобщо. Справедливо! Точно според буквата на закона, както казахме! Обаче защо ли така се получава, че когато някой (като хората от въпросния приют) успее да поизплува без участието на държавата, същата тая държава изведнъж решава, че е наложително (от закона, разбира се!) да го прати отново на дъното? Може аз да не разбирам, ама някаква евтиничка злоба долавям като че ли. Ма то аз какво ли разбирам от закони и морал! (Пак се сещам за оня военен от стария скеч... „Ред може и да нема, ама требва да се спазва!”)

И така, чакам. Чакам да видя дали и тая дивотия ще я свършат. И ако я свършат, хвърлям два чифта гащи в раницата и изчезвам към най-далечния възможен край на света! И ако трябва, курс по автохипноза ще мина, та да се опитам веднъж завинаги да изтрия всякакви спомени и мераци за връщане в Абсурдистан. То не че и така не съм рашила да го направя, но от развитието по случая с  приюта зависи с каква точно скорост ще го предприема.

Няма нужда да ми казвате, че на никого не му дреме дали ще заминавам или не – на мен ми е ясно, че това вълнува само мен. На държавата не би следвало изобщо да й пука защо народът й избяга. И наистина не й пука!


Публикувано на 20. 05. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/20/to-otvytre-si-me-chovyrka-da-si-kaja.548435

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 82 | Добавил: kapricia | Тагове: България | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz