Петък, 20.10.2017, 06:18Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Януари 2013  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2013 » Януари » 18 » Съседите като извор на вдъхновение - ІІІ
22:39
Съседите като извор на вдъхновение - ІІІ

Никога не съм живяла в къща. Сигурно затова съм развила нещо като трайна резистентност към типичните за панелките несгоди като например вечно ухаещите на манджа и цигарен дим бани и тоалетни, съседските кавги, купони и телефонни разговори, неспособността на хората да ползват асансьора без да треснат вратата така мъжки, че мазилката в спалнята ми да се напука от ужас, джафкането, мяукането и крякането на поне две дузини домашни любимци и, разбира се, настръхващия писък на някое хлапе във всеки един момент от денонощието. Има и други „екстри”, естествено. Знаете си ги не по-зле от мен.

Напоследък обаче някой практичен комшия е започнал твърде редовно и старателно да претака киселото зеле, в резултата на което входът се е ароматизирал на… ами сещате се… С една идея по-поносимо е от аромата на градска тоалетна. Но нещата стават съвсем шантави за обонянието ми, когато някой успява да подпали боклука, натрупан в един от комините. Миризмата на зелето влиза в коалиция с тази на тлеещо гълъбово ако. Това активизира необичайно интензивно движение из етажите. Начева се упорито издирване на виновника за новия тип обгазяване. Аз си правя пас, защото съм доста по-заета с това да налагам мокри компреси на комина в кухнята – иначе рискувам тапетите по него да се подпалят. И борбата продължава до към ранния следобед. Милото е развял бяло знаме и е изчезнал някъде навън, дори котките никакви не се виждат – вероятно потърсили спасение под леглото.

А иначе трябваше да е почивният ми ден.

Докато бедствието в комина отмине, вече съм изредила всички фази, по принцип типични за смъртно болните – отчаяние, страх, гняв, примирение, желание за борба… или за убийство, ако ми се отвори възможност…

Странно, но спешно сформирания разследващ екип от съседи така и не успява да локализира виновника за това да сме се увонели на нещо средно между екарисаж и подпалено градско бунище. Имам си своите подозрения по въпроса, но стискам зъби в името на добрите междусъседски отношения.

Разгеле, по някое време най-накрая успявам да проветря, да взема душ и да се преоблека. Котките предпазливо изпълзяват от убежището си и начеват интензивно миене на кожухчетата си. Тапетите също са спасени, макар и полуопечени, но ще се наложи да инвестирам тия дни някой лев в лепило, ако не искам скоро да ги открия някоя сутрин полегнали из кухнята. Така де! Нямате представа що обикаляне падна, докато открия точно тази разцветка.

И отпускам аз морна снага в спалнята пред телевизора с идеята да пооплакна око с някой мърляв мускулест ловец на раци по DISCOVERY, когато точно над главата ми изненадващо и без предупреждение извива трели в пиянска тъга позабравения днес сръбски хитмейкър Бобан Здравкович. Първоначалната ми реакция е като ри внезапна бомбардировка – шок и ужас, последвани от инстинктивно желание да се напъхам под леглото. Котките вече са там – за втори път днес. Ако продължава така, ще си докарат по някой инфаркт, милите.

И ако си мислите, че това е върхът… ами не, не е. Защото Бобан е бързо отсвирен в полза на Славка Калчева и полилеят над главата ми оживява в нежен танц. Съседката е решила, че моментът е идеален да усъвършенства уменията си в изкуството на народните танци. Не й е за първи път, така че би трябвало да съм свикнала. Преди време се опитвах да й го върна с Майкъл Джексън, но не се получи. Някои събития в тоя живот просто трябва да ги приемеш като неизбежно зло. Радостното е, че не го прави нощем. Преди време в една от студентските си квартири имах съседи, които имаха навик в 3:00 посреднощ да слушат ХИПОДИЛ с волумето на макс дето се вика. Така че Славка Калчева в 16:00 си е далеч по-поносим вариант, съгласете се.

Усилвам звука на телевизора и решавам да остана спокойна. В крайна сметка психопатът в мен остава под контрол още един ден. Но напълно разбирам онези от нас, които в един момент просто не издържат и нахлуват у съседите „с два пистолета във всяка ръка”, както пееше Слави Трифонов. Разбирам ги напълно!


Публикувано на 18. 01. 2013 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/01/18/sysedite-kato-izvor-na-vdyhnovenie-.1043659

Прегледано: 91 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz