Събота, 16.12.2017, 13:59Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Октомври 2013  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2013 » Октомври » 2 » С чувство за хумор - ІІ
14:11
С чувство за хумор - ІІ
Напоследък даже лаик като мен взе да се зазяпва в репортажи и статии с политически привкус. Казвам го, само защото съм чувала, че признат грях бил половин грях. Иначе продължавам да твърдя, че не вдявам нищо от политика, и не искам да влизам в това тресавище. Което май ме прави изключение в известен смисъл. Много други, дето вдяват дори по-малко от мен, са по висши политически постове.

Та рекох да пробвам и аз с малко размисли и страсти по темата. Не че нещо, ама тези дни ми стимулираха интереса няколко неща.

Най-напред беше това, че според социалистическите ни лидери онзи ден на Бузлуджа за ежегодния събор на „столетницата” се били събрали цели… 50 000 души. Минимум! Ама не се виждали на снимките от хеликоптера и от сателитите, което накара някакви там дребнави душици да подложат на съмнение бройката. Той Антон Кутев им го каза човекът – не се виждат, щото „старците не издържат на жега и стоят обикновено по сенките”.„И по землянките”, бих добавила аз. Не бе, не се подигравам. Просто предлагам обяснение.

Докато четях това, нямаше как да не се сетя за оня стар виц за пенсионера-активен борец, дето отишъл на море, а като се върнал, приятелите му го питали как е било. „Ми като преди девети. Германците – у хотела, аз – у гората.” Явно не е само виц. Ей го, 50 000 пенсионери – „у гората”. Предполагам, че е някакъв остатъчен рефлекс от времето на партизанските войни. Той си върви с членската карта за БСП явно. Плюс това са го превърнали в истинско изкуство, щом и сателит вече не ги лови.

Аз лично не се наемам да изчислявам колко народ е издрапал до Бузлуджа, за да потъне в синия поглед на лидера Станишев, ама нещо ми подсказва, че математиката май за нищо я нямат напоследък в тази държава. Е, поне традиционната. Защото това с Бузлуджанските скрити лимонки… така де – пенсионери, не е изолиран случай. Всички си спомняме скорошния случай, в който МВР някак си просто ей така редуцира 70 000 протестиращи в центъра на София до някакви си там мижави 3 000. Този път обаче наблюдаваме обратния случай. Ако Христос е успял с пет хляба и две риби да нахрани хиляди, то Станишев и компания успяват да повторят подвига му като от… да кажем 500… от мен да мине – 5 000… успяват да сътворят тълпа от 50 000. Не знам Църквата къде гледа и защо вече не е добавила нова глава към Библията.

Мое мнение: Че сме го закъсали с образователната система (както и с почти всяка друга), то е ясно. Ама чак пък толкова ли, бе? Че то с такива познания направо да се чудиш как са избутали втори клас, камо ли кой пък им е дал държава да управляват. Сега разбирам защо сме на тоя хал!

И съответно един според мен логичен въпрос: Ако някак си все пак са успели да свирят сбор на 50 000 на Бузлуджа, как така не успяват вече втори месец да съберат дори 1 000 на протеста в защита на кабинета Орешарски? Поне за един ден.

А, сетих се. Това ще да е щото пред Министерски съвет няма достатъчно гъст шубрак, където да потърсят сянка. Социалист на асфалт не вирее. Виж, в землянка – друга работа.

И докато сме на темата за Бузлуджанския подвиг на БСП… Журналистът Камен Алипиев написал във фейсбук-профила си, че му се искало на Бузлуджа да паднела неутронна бомба. Не така с лошо, г-н Алипиев! Те хората не са виновни. Обаче да си я беше пожелал в Народното събрание… Това вече бих го одобрила напълно.

Все едно. Ама ще попитате това пък защо го споменавам. То да не би само Алипиев да се е размечтал за тая неутронка… Любопитното в случая всъщност са последствията и по-точно това, че не кой да е, а самият Волен Сидеров реагирал като ощипана мома и поискал от шефката Вяра Анкова да вземела мерки по отношение на подопечения си, каквото и да означава това. Предполагам, че е имал предвид не по-малко от масово изнасилване например, последвано от изтръгване на ноктите и одиране на живо. Разбира се, публично, на площад Народно събрание може би. Интересен призив от човека, който напоследък наричаше всичко и всеки с какви ли не епитети, като най-невинния от тях беше „проститутка”.

Обаче той нали е шеф на Етичната комисия – друга работа значи. Демек той може, Алипиев – не. Точка по тоя въпрос!

Та така. За пореден път се убеждавам, че политиците ни всъщност имат огромно чувство за хумор. Вярно – тъпо, ама чувство за хумор. Все е нещо, м?! Сигурно затова на никого не му е смешно.


Публикувано на 13. 07. 2013 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/07/31/s-chuvstvo-za-humor-.1135386

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 83 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz