Неделя, 18.11.2018, 09:46Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Равносметка, която правя поне веднъж годишно
21:00
Равносметка, която правя поне веднъж годишно

Днес сме рожденници. Мне, не аз, а моето съкровище. Половинка, мило, сродна душа или както там още мога да го нарека без да споменавам име и ЕГН. Което ме хвърля в разни дребни равносметки.

Винаги съм предпочитала мъже със слабости – с тях ми е по-лесно да установя някаква близост, предвид факта, че самата аз не съм пример за идеалната жена. Разбира се, в миналото имаше и грешки, докато очертая границите, което ме хвърляше в компанията на какви ли не алкохолици, наркомани, слабохарактерни мрънкала и емоционални чукундури. Но... опитът учи. За щастие, все още се намират мъже, които имат желание да ме поканят на среща, което лично на мен ми говори основно едно: че все още има учудващо голям брой мъже, които очевидно страдат от сериозни проблеми с инстинктите за оцеляване.

Пример:

Среща някаква, някога. Бар. Приглушени светлини, неангажиращ джаз (който според Надето бил „музика за секс”)...

ТОЙ – Нещо за пиене?

АЗ – Кафе. (Все още се правя на скромна.)

ТОЙ – Само? Нещо към него?

АЗ – Водка. (Решавам да изляза от роля.) Двойна, чиста.

Това е моментът, в който би следвало да му светне червена лампичка някъде в ума. Той обаче или е далтонист, или наистина е преживял пубертета си по чиста случайност.

Резултат: Откарваме година и осем месеца в гадни номера и накрая слагаме точка с бой в същия този бар и с щети за около 300 лева, плюс-минус двайсетачка.

С годините нещата леко се попромениха, макар да не знам дали се подобриха. Може би не съвсем, щом Надето нeотдавна ми заяви, че според нея затова сме в такава крепка дружба – щото и двете си падаме все по мъже „на ръба на смъртта и отчаянието”. Каквото и да значи това. Буби, хич даже не е вярно т`ва, да знаеш! Имам и снимков материал, с който мога да докажа, че в Клуба на Бившите фигурират и по-живички екземпляри. Ама това – на следващото кафе, че да не развявам из виртуала разни пикантерийки срещу себе си.

Може би причината все пак си е в мен. Отчитам, че няма начин да стъпя на врата на принц Уилям (просто пример – всъщност изобщо не е мой тип), докато обичайния ми вид е кецове/кубинки, скейтърски панталон в милитари разцветка и впита блузка с надпис на гърдите „Освободи въображението си!”. За по-официалните случаи – дънки.

И все пак някак си най-накрая съм улучила. (Да чукна на дърво!)Иначе как да си обясня, че вече три години и нещо все още не ме е натиснало неистово желание да хващам пак гората? Да, определено съм улучила. :о))) Вероятно без да искам, разбира се.

Откъдето и да го погледна, равносметката е на плюс. Останалото, както казват, е история. И – надявам се – (светло) бъдеще.



Публикувано на 06. 10. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/10/06/ravnosmetka-koiato-pravia-pone-vednyj-godishno.616320

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 117 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz