Събота, 16.12.2017, 13:55Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » "Моят учител беше Омразата!"
20:14
"Моят учител беше Омразата!"

В мен назрява сериозно подозрение. Подозирам, че нещо не съм се развила правилно откъм интелект. Мисълта ми е... има едни такива неща (и хора) – уж прости като боб, дето се вика (в това число и същите тези хора), – които не успявам да проумея. А не е като да не правя опити. Просто не ми се получава и това си е.

В отчаянието си прибегнах и до търковния речник...

„омраза – силна вражда, ненавист” (И това ако е тълкуване!... От трън та на глог, че по-високо.)

... и до помощ от приятел...

„`Ми кво да ти кажа... На крива ракета космоса й крив...” (Всъщност налагам цензура, защото нецензурния вариант ще ме уреди с банване за неизвестен период от време.)

... и до уикипедията...

„...Според психолозите, омразата е ответна реакция към хора, чийто интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето...”

Това последното донякъде ми помага, ама не съвсем. Не ми трябва етимология на думата, нито определение на състоянието, а причината. С други думи, любопитна ми е психологията на омразата. Може би трябва да посветя живота си на проект в тази насока – не знам дали някой го е правил. Фройд определено не помага – така или иначе според него всичко се корени в това дали като новородено си мечтаел да преспиш с майка си или с баща си, или в по-леките случаи – с балдъзата.

И в един момент все пак уикипедията... по-точно уикицитатите дават някаква посока:

„Много хора харесват у себе си това, което ненавиждат у другите."

„Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх." – Бърнард Шоу

„Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?" – Джубран Халил Джубран

И аз това питам, колега Джубран! Кой наистина?!... Ама да ти кажа честно, желаещи в тази насока дал Господ. С лопата да ги ринеш, дето е думата. Явно има далавера в тая работа, само че аз още не съм я надушила. Проблема си е мой явно.

Иначе имам доста любопитни обекти за наблюдение. И преди някой в блог-пространството да го е взел лично и да е изквичал като приклещено свинче, да уточня, че имам предвид ЛИЧНИ познати, не виртуални. (Макар че... как беше?... Казвам ти дъще, сещай се снахо!) Та значи имам си опитни мишлета. Любопитни екземпляри такива, дето усмихна ли им се, го приемат за кръвна обита, изискваща незабавно отмъщение по всички правила на изкуството. И нали съм си водолей, отначало пробвам да укротявам опърничавата „со кротце, со благо”. `Ми... не става. За сметка на това като обърнем листа и стигнем до логичното продължение „со малко кютек”, изведнъж си ставаме благи като мед. Резултатът е, че съм на изходна позиция.

С годините открих няколко интересни причини, поради които мога да бъда (или съм) мразена:

1.                   Интелект (доколкото мога да претендирам за такъв)... или липсата му.

2.                   Образование. (Да бе. И на мен ми се струва откачено.)

3.                   Външен вид. (Пък то да кажеш, че съм измила зорите... Но не се оплаквам – може в това да е проблемът.)

4.                   Личен живот. (Все така се случва, че съм улучила мъжа-мечта на някоя кифла. Талант!)

5.                   Пари. (Ха-ха! Но не се майтапя – има ги и такива. Според мен обаче тези са си за психиатър.)

6.                   Работа. (И по-конкретно липсата на такава в момента. Странно е да мразиш някого, само защото не му се налага да става в 7:30 пет дни в седмицата. Но това се опитвам да го поправя.)

... и т.н.

Започвам да вниквам в материята. Е, още чопля по повърхността, но все е някакво начало, нали?

Навремето четох някъде разказа за живота на една сръбкиня, която беше оцеляла във войните там с оръжие в ръка. Тя казваше: „Моят учител беше омразата!” Това го разбирам. На нея омразата й е помогнала да остане жива, когато хиляди други умираха. А на вас в какво ви помага?

Питам просто...



Публикувано на 18. 07. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/18/quot-moiat-uchitel-beshe-omrazata-quot.578578

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 92 | Добавил: kapricia | Тагове: омраза | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz