Петък, 20.10.2017, 06:18Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Подивяла младост
21:08
Подивяла младост

Събуждам се, когато главата ми се трясва в стъклото, и установявам, че съм се кротнала в коленете на някакъв не особено познат тип. Първата ми съзнателна мисъл е нещо в смисъл: „Слава Богу, поне е хубав!” За повече нямам сили, защото в черепа ми ансамбъл „Дунав” се вихри в неудържимо Дунавско хоро. Не е най-готиното чувство на света.

Чак след малко започвам да загрявам, че в колата има още четирима мъже и безумно количество музикална техника – китари, барабани, усилватели, микрофони, цели камари с кабели и разни други джаджи, които не бих могла да отгатна за какво точно служат, пък ако ще и животът ми да зависи от това.

Спомените започват срамежливо да се строяват в ума ми. Първоначалната идея май беше просто да отидем на рок-клуб със съквартирантката. В резултат току пред себе си виждам паметника Шипка. Иначе би трябвало да съм в центъра на Велико Търново. Или в леглото си. По възможност сама.

Уведомяват ме, че сме на път за Кърджали. Какво, мамка му, ще правя там?!... Никога не съм стъпвала в Кърджали.

Решавам, че не му е времето и мястото да ги карам да ме връщат обратно – все ще се оправя някак и сама. Била съм и в по-шантави ситуации, макар да не мога да се сетя точно кога. Но със сигурност съм била.

Заради китариста им е – това поне го помня. След определено количество алкохол китарата се превръща в мощен афродизиак. Пак да кажа, сладур е, дори и без да съм на четири-пет водки.

Трябва да спра пиенето! И да разуча къде е ЖП-гарата в Кърджали. Пребърквам се за пари. Слава тебе Господи, имам достатъчно! Значи няма проблем. Все някак ще додрапам обратно до Търново. И дано не объркам влаковете, че не знам дали парите ще ми стигнат да се прибера после от Шабла например.

Междувременно същият този, заради когото очевидно съм се забъркала в поредната дивотия, любезно ми предлага гостоприемството си за два дни. После щял сам да ме закара обратно към старата столица. Това е! Моят рицар! Знаех си, че няма грешка.

Откъртвам отново и се събуждам почти свежа към 5 сутринта, когато спираме вече в Кърджали. Трябва да смъкнем цялото оборудване в дома на един от петимата. Награбваме кой каквото свари и тръгваме пеш нагоре по етажите. Асансьор поради някаква неясна причина няма.

-                      Само тихо да не събудим жената! – предупреждава ни той.

Разбира се, точно този момент избира типчето зад мен, за да изтърве чинелите на барабаните, и те с трясък и ужасяващо дрънчене тръгват надолу по стълбите. Не знам за жената, ама входът със сигурност вече е на крак. Вероятно и съседните два-три блока също. Някъде из комшийските апартаменти някакво куче изпада в истерия и добавя финален щрих в суматохата.

Трябва ми около половин час, за да спра да се превивам от смях. Вече съм в нечие легло и любезно съм оставена сама. Предполагам, че от мен зависи да променя това последното, но засега предпочитам да запазя статуквото – прекалено скапана съм. От своя страна домакинът ми е странно любезен за бесен рокаджия, за какъвто го имах първоначално. Оказва се неочаквано свястно момче! Почти съм готова да се влюбя. Почти! Спира ме само мисълта, че връзки от разстояние винаги се провалят. Нямаме бъдеще – какво да се прави!

Два дни по-късно, тъкмо когато махмурлукът окончателно отшумява, благополучно се добирам до Търново, само за да разбера, че съквартирантката ми тъкмо се е чудила дали да не ме обяви за национално издирване. Забравила съм да се звънна, за да я успокоя, че никой не е посегнал на честта и на живота ми. За следващия път си знам. Само дано мама никога не разбира! Мисля си, че ако някой ден неродената ми все още дъщеря направи нещо подобно, предпочитам никога да не го научавам. Но обезателно ще го направи. Сигурна съм! Някои неща просто се случват.



Публикувано на 31. 10. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/10/31/podiviala-mladost.627802

Категория: Разкази | Прегледано: 94 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz