Вторник, 23.01.2018, 22:19Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Октомври 2013  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2013 » Октомври » 2 » Панчо & бла бла бла vs. Паисий Хилендарски
14:16
Панчо & бла бла бла vs. Паисий Хилендарски
Ако днес Паисий ми зададе въпроса поради що се срамя да се наричам българка, знам точно какво ще му отговоря. Всъщност дори няма да му отговоря – просто ще му покажа новинарските блокове за деня. И ще наблегна на реакциите на сеирджиите.

Под новината, че е разбита колата на отец Иван от Нови хан и са му откраднати документи, някакъв „неразумен юрод” именувал се предвидливо просто като „панчо”, написал коментар: Неговине питомци му се отблагодаряват” (запазвам „правописа”).

Ах, панчо, панчо!... Ах, неразумний у/ю/роде!...

В един сайт, който напоследък следя що-годе редовно, попадам на статия, в която авторката се опитва да отвори очите на читателите си за действителността у нас, водеща до все повече и по-жестоки самоубийства. А отдолу един (анонимен, разбира се, ако "бла бла бла" не се брои, вие какво си помислихте) коментар боде като магарешки трън: „Според мен трябва медиите да спрат да пишат за самоубийците. това е личен акт, който иска – да го прави, но не заслужава нашето внимание.” (отново не променям нищо)

Ма прав си бе „бла бла бла” (и името си ти отива като на свинче звънче дето викат бабите). Прав си бе, българино! К`во ше тъ занимават с нек`ви си там самоубийци? Що не вземат да драснат некой ред тия тъпи журналя за новия хит на Алисия? А, да. Щото тя вместо да пее, предпочита да се джавка с Николета. Ама то и т`ва е за предпочитане пред сополивите истории на ония изтряскали типове, дето се бесят, самозапалват, тровят и т.н.

Прехвърлям набързо и другите коментари. Елементарната статистика казва, че на един, който „стопля” идеята на авторката, противостоят десет, които предпочитат да четат за Алисия, Николета и прилежащите им „мъже”. (Кавичките са съвсем умишлени.)

О`кей! Давам си сметка, че напоследък животът е тежък и труден и… тук ми идва на ум едно определение, което обикновено му дава моя мъж, но ще се въздържа, защото е комбинация от истинска поезия и тежък цинизъм. И човек някак по-трудно намира сили да вдигне поглед, за да срещне очите на ближния – познат или не. Трудно е, ама се налага. Щото то е лесно във facebook-а да вдигаш виртуално палче на тъпи статуси и сантиментални фотоси, да призоваваш „приятелите” си да подкрепят еди-коя-си кауза, да пускаш тъжно емотиконче под снимката на поредното разплакано детенце, ама друго си е в реала. А при нас реалът е доста по-недъгав от виртуала. По-грозен. Пó… Абе като да съм го виждала вече. В произведенията на един голям български писател. Не, не на Йовков или Елин Пелин за съжаление. На Алеко Константинов.

Реалът ни е пълен с „бла бла бла” и „панчо”-вци и подобните им. Те не искат да знаят за съществуването на самоубийците, на изоставените болни бебета по домовете, на самотните възрастни, на страдащите, нямащите, отчаяните, обезверените. Те не искат да знаят за „селяндурите”, дето се възмущават от денонощния чалга-тероризъм по брега на Черно море, от претъпкани и презастроени бивши курорти. Те искат да знаят дали Емануела кръшка на мъжа си, дали Андреа пак си е показала леопардовите гащи и дали Джони Деп още вдига самолета. Искат си чалготеката с бутилката водка награда за мадамата, дето първа си свали сутиена на дансинга. Проблемите на другия не заслужават тяхното внимание. Техните проблеми обаче… М-м-м! Друга бира.

Наясно съм, че всеки, който направи грешката да пропише в интернет, рано или късно се сблъсква с морално деградиралите емоционални чукундури, на които светът им е крив щото снощи засуканата мацка в чалготеката не им е вързала. Кучката му с кучка! Тая за коя се мисли?! За Лайза Минели?!... И все пак!

Наясно съм и с това, че всеки има право на мнение, право да те разкритикува, ако не ставаш. Обаче!... Обаче това, за което говоря, не е мнение и, Бога ми, е на светлинни години от критиката. Това си е откровено злобеене, съскане по всичко и всеки, казано иначе ненавистничене. (Определението го вземам назаем от един друг блог.)

Несъгласни има ли? Тогава да питам: Как иначе да нарека коментар „Наистина заслужаваш да се сблъскаш с нуждата от спешна помощ”под статия, в която авторката разказва за перипетиите си в тресавището на т.нар. ни здравеопазване? Прочетох въпросната статия поне три пъти, но не открих нищо , което да засяга когото и да било (освен може би онези, които някак си са се разпознали в нея въпреки липсата на имена). Беше написана правилно, без да обижда никого, „право куме у криви очи”, дето се вика. И на кирилица. (Знам, че спорът се е поизтъркал, но се изненадвам, че все още има такива, които предпочитат да пият една „4а6а”,а си позволяват да коментират журналистически материали). Няма да споменавам онези, които откровено ругаеха, защото не вярвам да са били засегнати от статията медицински работници. Виж, пациенти…

Чудите се сигурно за какъв… Хмм!... дявол (друго ми идваше да напиша, ама реших да се самоцензурирам отново) го пиша всичкото това и ви занимавам. Не го пиша за никого от вас – пиша го за себе си. Защото аз не искам да съм „панчо” и никога не бих го допуснала. Би ме било срам.

Ей това бих му (по)казала на Паисий! И нека пак да пита после!

П.П.: (Само за „панчо”-вци)

Това тук все още е „личен блог” и то лично мой. Тоест…


Публикувано на 23. 08. 2013 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/08/23/pancho-amp-bla-bla-bla-vs-paisii-hilendarski.1142173

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 171 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz