Петък, 20.10.2017, 06:18Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Август 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Август » 13 » Отчаяни съпруги по видински
17:00
Отчаяни съпруги по видински

С Тройната коалиция се възползваме от временното захлаждане навън и сме го ударили на социален живот, което ще рече с думи прости, че киснем на клюки и кафе в един новопоникнал бар. Сега! Наясно съм, че понятие като „социален живот” има малко по-широк смисъл, но… Стига де! Това е Видин все пак. В някои квартали дори разходката за хляб до най-близкия магазин си е социален живот. Та така.

Наясно съм и с максимата, че обикновено приятелството между две жени е мотивирано от заговор срещу трета, но нашият случай определено не е такъв, не само защото ние така или иначе вече сме си три.Ние сме над тези неща или поне така ни е кеф да си мислим.Затова и клюките са по адрес основно на колеги, местни „знаменитости” и, разбира се, мъжете на двете ми коалиционни партньорки. Аз като все още официално single (пък било то и само на документи), съм в по-изгодна позиция според тях, нищо че от има-няма шест години съм си твърде сериозно обвързана даже. Просто имам фобия от раздаването на подписи за щяло и нещяло. Но… тревата при комшията винаги е поне с един-два нюанса по-зелена, нали така. Затова съм склонна да бъда търпелива. Имам си и едно разкошно виенско кафе, което вече ме прави суща Майка Тереза. Освен това е и ден първи от годишния ми отпуск. Абе изобщо… животът е прекрасен и ще си остане такъв поне още една седмица.

В един момент обаче диалогът ни замира от самосебе си. Не че клюките ни са се изчерпали (дето вика моето мило, глупав народ, ситен пясък и клюки никога няма да се свършат, а и още не сме обсъдили дори половината Община Видин), но се оказва, че на съседната маса става по-любопитно. Там по някое време са се разположили пет представителки на вида „отчаяни съпруги”, естествено, в нашенския, далеч не толкова забавен вариант. И една през друга са се захванали да споделят горчив опит.

Началото полага една, която през зъби споделя как „оня крокодил” току-що я е зарязал заради някаква двайсетгодишна „кифла”. След петнайсет години брак. Представяте ли си само?!... (`Ми представям си всъщност. Не е като да не се случва постоянно.)

Пренастройваме сателитния сигнал на необходимата шпионска честота и се заслушваме. А разговорът на съседките по маса продължава с ескалиращ ентусиазъм в стил „И ти к`во-о-о?... И той к`во-о-о?... И после к`во-о-о?...”

Стимулирани очевидно от шекспировата драма на приятелката си, останалите започват една през друга да развиват своите варианти по темата.  Коя изпатила лично, коя била свидетел… И макар историята да е класическа, винаги е любопитно да чуеш още една версия. Жените знаят защо.

-                      Абе на колко години е тоя твоя малоумник? – осведомява се една от отчаяните съпруги.

-                      На четиридесет. И да ви кажа, докато ги навърши, никакви проблеми не сме имали, бе! Ама като ги навърши, все едно някой магия му направи. Ей така – от нищото! Идея си нямате за каква промяна става дума!

-                      Ами – нямам аз! – махва друга. – Бившият на сестра ми нали пак така направи. Миличко, сладичко, пиленце… и като закръгли четиридесет, все едно превъртя. Де що курва има в тоя град, негова е. Заряза и нея и детето… Абе изобщо нямам думи!

-                      Той и моя беше на четиридесет като се разведохме. – въздъхва страдалчески трета.

Започвам ле-е-еко да се вкисвам. Не че нещо, ама си миля, че на всички ония мъже едва ли им дреме, че клубът на бившата се е събрал и ги разнищва до кокал в момента. Къде е смисълът?...Светът не е започнал с „оня глупак” и със сигурност няма да свърши с него.

Мое мнение: Сполети ли те нещо подобно, единствения достоен начин за реакция е да си запееш подобно на Дори от „Търсенето на Немо”:

 

„… Просто плувай! Просто плувай! Плувай, плувай!...

Всичко останало е загуба на време, нерви и самоуважение.

Съответно губя интерес и се каня да отворя нова тема, когато забелязвам,, че едната от моите две дружки е добила угрижен  вид.

На въпросителния ми поглед тя без допълнителна покана промърморва:

-                      Слушам ги тия тука и си мисля… Ами той и моя мъж след три месеца навършва четиридесет…

Á така! Честито!

Аз пък си имам виенско кафе. Тоест… не ми пука. Освен това моят е още на тридесет, което ще рече, че имам около десетина години да се подготвя.


Публикувано на 13. 09. 2012 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/08/13/otchaiani-syprugi-po-vidinski.988026

Категория: Разкази | Прегледано: 112 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz