Вторник, 23.01.2018, 22:15Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Още малко за нещата, които мама и татко е по-добре да не знаят
19:40
Още малко за нещата, които мама и татко е по-добре да не знаят

Още щом прекрачиш прага на „Текила”, ти става ясно как и защо мястото се казва така. Рядко ще откриете по-пълно съответствие между име и реалност.

„Текила”-та никога не затваря. Работи non stop– като пъклото. Само дето зад бара няма да видите оня приятел с копитата и рогата, а рижавия брадясал Флойд. Според моето (а и не само мое) скромно мнение, от двамата Сатаната би бил по-добър избор – като че ли е по-лесно управляем, – но и на Флойда му свикваш рано или късно. Номерът е да откриеш слабото му място, а това не е особено трудно – човекът просто е завършен алкохолик. Може би затова го държат тук – нещо като рекламно лице.

Компанията е по средата на второто полувреме на някакъв мач (да, бе – в „Текила” си имаме даже телевизор) и в началото на третата бутилка водка. С други думи още са на първа база и вечерта тепърва предстои. На мен като на единствено женско присъствие ми е порядъчно тъпо. Иначе обичам футбола, но не точно днес.

Далеч по-забавно ми е да наблюдавам двамата новобранци, които от около десетина минути правят безплодни опити да изпросят две бири от Флойда. Нашето момче обачи си кърти кротко, захлупен по очи на барплота, и почти не дава признаци на живот. Случвало се е други хора, незапознати с т.нар. му начин на живот, да викат Бърза помощ в подобни ситуации. Тези обаче са тъпи и упорити. Опитват буквално всеки възможен метод – пари, молби, заплахи, пантомима и балет... телепатия... И Мая Плисецкая от най-добрия си период сигурно не е успявала да докара подобна изразителност на движенията. Отчаянието е велика сила, но не действа върху Флойда.

-                      Ти знаеш ли кой съм аз,бе?! – яхва метлата единият от неуспелите клиенти. – Аз съм Еди-кой-си!... А ти...

-                      Флойд! – изфъфля любезно нашият без дори да отвори поне едно око.

-                      Алкохолик! Свиня!... – превключва оня на автоматичен режим.

-                      С`фанах, бе, брат!... Аз съм Флойда...

-                      Тъп рокер!...

Оуу! Лошо! Много лошо! Хора са стигали до спешното заради много по-невинни провинения. Да изтърсиш нещо подобно тук е все едно да креснеш насред „Александър Невски” послед великденската литургия: „Аве, Сатана!”

Включвам се преди някой от съседните маси да е приел лично последните думи – точно сега не ми трябва пак да се правя на мила и беззащитна пред полицията.

-                      Флойд, две за мене, две за тебе! – подвиквам.

Винаги действа, ако ще да е на път да гушне букета от пиене.

Флойда с едно отработено движение се озовава на крака пред хладилната витрина, трясва две бири пред двамата шашардисани шарани, две пред себе си, удържа им пари точно за техните две (своите винаги си ги плаща, важното е да му ги викнеш), след което отново изпада в хибернация с по бутилка във всяка ръка.

Онези ме зяпат недоумяващо. Усмихвам им се виновно. Номерът е да умееш да говориш с хората, момчета.

Не е зле! Още няма десет часá, а първото добро дело за вечерта е факт.

За момент, докато гледам Флойда, ме бодва мисълта, че мама и татко ще умрат на място, ако знаят в каква компания си прекарвам свободното време (а то на практика е неограничено поне докато не завърша университета). После обаче си напомням, че няма как да разберат – делят ни към 350 километра грубо. Безкрайно много си ги обичам, но има неща, които е по-добре никога да не научават или виждат. „Текила” е едно от тези неща. Определено!

Защо съм с тях ли? Ами защото знам, че ако утре ми хрумне да звънна в три посреднощ на когото и да било от тях, ще пристигне на момента. Все едно дали съм се обадила просто за компания или защото ми е тъпо и гадно и ми трябва точния човек, който да ме вкара в пътя с два шамара, или защото са ме треснали хормоните и имам нужда някой да ми държи юздите изкъсо. Те са на линия дори когато Господ свири отбой. Как да не ги обича човек!...



Публикувано на 25. 04. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/04/25/oshte-malko-za-neshtata-koito-mama-i-tatko-e-po-dobre-da-ne-.534297

Категория: Разкази | Прегледано: 91 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz