Петък, 20.10.2017, 06:17Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Оковите, които трябва да обичам
21:52
Оковите, които трябва да обичам

Когато пристигам в кафето, главата ми не е спряла да вибрира в работен режим. Все още не успявам да се отърва от бученето на цял един триетажен цех в ушите си и необходимостта да бързам до изплезване на език. Частникът си има и предимства, и недостатъци. Това, че ти се налага яко да бачкаш, за да вземеш на 30-то число една сравнително прилична заплата, си е и негатив, и… Коя е думата за обратното на „негатив”? „Позитив”? Значи това съм искала да кажа.

Мисълта ми е, че след края на работния ден срещата на Тройната коалиция ми идва като глътка свеж въздух. М-не, нямам предвид среща със Серго, Доган и Негово Величество. (Опазил ме Господ от такава компания! Смятам, че политиката е силно заразна болест, пораженията от която са зловещо необратими, и затова се пазя всячески от контакти с носителите й.) Тройната коалиция сме аз и две дружки. И трите по изключение го играем сóло тая вечер, така че защо да не поклюкарстваме малко на кафе?...

Когато питам едната къде е нейния Принц, тя свива рамене незаинтересовано:

-                      Не знам, ама вчера се обади да ми каже, че е пристигнал.

Те това е любоФ! Не точно онова, за което си мечтаеш, когато си на шестнайсет, но нещо много подобно.

Принцът на другата си е вкъщи с децата, това е ясно. За толкова години съм го виждала всичко на всичко два пъти. Сигурно има фобия някаква от натрапчиво женска компания – знам ли…

Когато пристига виенското ми кафе, вече съм готова да погледна света с по-добри очи. От едната дружка, която по стечение на обстоятелствата напоследък се изживява като светска дама, научавам най-свежите клюки от територията на Видин. Общо взето скука. Някакво дрифт-шоу, матурите, баловете… Това последното е напълно в състояние да ми скапе желанието за живот.

-                      Майко мила! И сега като тръгнат да врещят и да се търкалят пияни по улиците… - въздишам мъченически.

-                      Стига де! Ние да не бяхме по-добре?!

Вярно. В последните години предпочитам да забравя, че след абитуриентския си бал се прибрах призори, по копринени чорапи, с три приятелки под ръчичка, ревейки с цяло гърло марша „Радецки”. Не че съм чак такава революционерка, ама адски ме кефеше да крещя „БУМ!” в пет сутринта по улиците. Един от ония моменти, заради които във Facebook битуват статуси от рода на „Живей така, че да те е срам да разказваш, но да ти е кеф да си спомняш!”, само дето мен все още не ме е срам да разказвам. Тогава така и не разбрах къде точно по трасето изгубих връзка с кавалера си за вечерта, но пък помня, че си падах по него, `щото го улучих рус и дългокос. Отлична причина да хлътнеш на седемнайсет, нали?...

Все едно!

-                      Понякога не мога да реша дали го мразя тоя град или го обичам. – признавам си.

Но е факт, че заради него съм зарязвала гадже. Предполагам, че това говори достатъчно. Например… че съм идиот?!....

Едната трета от Коалицията се опитва да ми вдъхне малко energy:

-                      Ами къде другаде например можеш да чуеш дивотия като тази, че е станала катастрофа между кораб и автобус?

Така си е. Само във Видин. Иска ми се да познавах катаджията, писал протокола за това ПТП. Иска ми се да познавам и полицая, който е приел жалбата на онази мила възрастна гражданка, дошла да се оплаче в РПУ-то от съседката си от горния етаж по повод на това, че последната нощем не допуска кацналите на покрива извънземни да слязат при жалбоподателката. Един вид ограничава й социалните свободи или както там му викат вече.

Абе като се замисля… Видин си е единственото възможно място, на което да се чувствам сред свои. Не само заради Тройната коалиция. И е лидер в личния ми списък с градове, които бих подпалила „от четирите кьошета”, ако имах възможност. Без да навлизам в подробности, за да не стане твърде лично или дори подсъдно.

Като се замисля, Видин е причината да стана по-добра. По-добра в онези гадни дребни игри на прецакване, типични за провинциалния манталитет на мафията „Мой човек”. Естествен подбор в най-чист вид, който би накарал и Дарвин да се просълзи от умиление. Научиш ли се да оцеляваш тук, значи ще оцелееш и в ядрен апокалипсис, ако се наложи.

Моя приятелка софиянка веднъж ми сподели с ококорени от изумление очи:

-                      Не проумявам защо тук е традиция да се толерират хора, които нямат нито желанието, нито способността да вършат дадена работа. Като че ли всички ги е страх да не би да се появи някой шеф, който да ги накара наистина да си размърдат задниците и да си заработят заплатите, които вземат.

Да не би току-що да определи като „некадърници” и „некомпетентни” местните професионалисти?!... Стига бе!

Ами… тук просто е така, мила! Както казват американците, просто прегърни тази идея! И се научи да играеш по правилата! Защото другата опция е еднопосочен билет обратно към София, където може би правилата са по-различни, по-разумни и по-лесни за спазване.

С Видин сме като танцьори на танго. Едно постоянно обикаляне, промъкване, дебнене, борба за надмощие. Видин е предизвикателство. Видин е дразнител. Видин е дребен подлец, който те дебне от сенките, защото не му стиска да застане лице в лице с теб. Видин те държи на нокти 24/7. Видин е…

Ами Видин си е Видин. Място, където не можеш да живееш нормално, но не можеш и да го напуснеш.

В едно свое интервю преди време великият български режисьор Рангел Вълчанов беше казал, че трябва да обичаме оковите си, защото те са нашата свобода. Моите окови са Видин. И си ги обичам! Но… случайно да ви се намира някоя ножовка все пак?...



Публикувано на 25. 05. 2012 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/05/25/okovite-koito-triabva-da-obicham.958766

Категория: Разкази | Прегледано: 90 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz