Вторник, 23.01.2018, 22:17Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Нищо идиотско не ми е чуждо*
21:02
Нищо идиотско не ми е чуждо*

„По-лесно е да не се намесваш, отколкото да се измъкваш.”

В най-общи линии тази мисъл на Марк Твен изразява позицията ми в blog.bg. Пълен неутралитет, освен в изключителни случаи. Това обаче не означава, че нямам мнение. В края на краищата всички тук седим на един клон. И като гледам, започнали сме да го режем доста упорито. Вероятно предстои твърдо приземяване.

Напоследък забелязвам странно раздвижване. Едни хора си тръгват, други се появяват, често пъти водени от нездрави окупационни амбиции. (Няма как да не се сетя по този повод за една реплика на У. К. Фийлдс: „Нямам предразсъдъци. Мразя всички еднакво.”, която очевидно е водещото мото на някои блогъри.) Той и Хитлер така е почнал, пък всички знаем как е свършил. Но последното, което смятам да правя е да свиря сбор за кръстоносен поход. Много благодаря – аз съм пас! Не че нещо, ама според мен е чиста загуба на време и енергия.

Не знам за другите – мен тук ме доведе едно-единствено желание. Да се забавлявам. А пъстротата на блог-обществото е повече от забавна. (То... казват, че луд на шаренко се радва...) Или беше. Разбира се, има си и плява. Всеки, който устиска тук поне седмица, се научава да познава качественото. Изработила съм си мои критерии, които някак си се разминават с класации, препоръки и (само-)реклами. В този ред на мисли не ме е грижа дали и аз присъствам в тях. (Или може би си струва да разиграя танца на умиращия лебед, само защото от месец и нещо вече постингите ми не излизат нито в „последни”, нито където и да било?... Край! Смъртно ранена и обидена съм!) Би било меко казано лицемерно. Винаги съм подхождала към „най-популярни”, „най-коментирани” и прочие „по-по-най” като към онези, които мама се опитваше доскоро да ми пробутва с мотива „той е много добро и възпитано момче”. Абе щом е толкова идеален, защо му трябва реклама?...

Притеснява ме друго. В последните дни една значителна част от личните ми фаворити бият отбой. Сега... разбирам ги. Предполагам, води ги мотивът, че да спориш с идиот означава, че той най-вероятно прави същото. Обаче на мен нищо идиотско не ми е чуждо, така че смятам да продължавам да си кисна тук. И да чакам. Ще чакам да видя дали/кога ще настъпи моментът blog.bg да бъде унищожен, за да бъде спасен. Не че това би трябвало да интересува когото и да било... (Вече мога да предвидя част от коментарите, но да не изпреварвам събитията! Може би ще стане по-забавно от очакванията ми.)

Осъзнавам, че последното, в което би трябвало да се превръщат модераторите, е звероукротители. Обаче от време на време си се налага. Няма начин. С правáта идват и задълженията. Може и да съм в грешка, но не е нормално за няма и седмица от любимите ми блогове да изчезнат три блога. И колко от тях са изтрити за нарушения? Предполагам нито един. Лошо! Много лошо! Лошо е, че в правилата на блога присъстват едни такива клаузи, дето ежедневно и ежечасно биват нарушавани, а на никого не му пука, освен на лично засегнатите, които по дефолт са и незаслужено засегнати всъщност. Хайде, аз съм твърде самовлюбена, за да се впечатлявам от разни неосъществени критици, но други хора не са. Те се впечатляват. И си тръгват. За да освободят място за разни „гении”, които смятат за супер-мега-турбо-гъзария да изпляскат първата хрумнала им дивотия и да чакат възмутени коментари, които да ги изстрелят на първа. Брей, да му се не види! Как пък не съм се сетила досега?!... Ще взема да пробвам, ама за вдъхновение ще изчакам следващия случай, когато ще успея да комбинирам в правилни пропорции алкохол и временно тотално изтъпяване.

Но... за да съм честна... току-що си направих труд да метна един поглед на „най-коментирани”. Дължа известно извинение – четири от пет там в момента са ми познати блогове и ги харесвам. Значи проблемът все пак не е в класациите. Е, поне не основно. Някой може ли да ми обясни всъщност с прости думички как става влизането там? Така и не схванах принципа. Както и не схванах принципа, на който някои точно определени хора успяват да гласуват за един и същи постинг по колкото си искат пъти. Аз защо не мога, бе?! Това си е дискриминация откъдето и да го погледнеш. Искам си правáта!

Отиде ми неутралитетът!...

 

*За да няма разни недоразумения за авторско право, уточнявам, че има книга с подобно заглавие – „Нищо идиотско не ни е чуждо”. Е, взела съм само заглавието.


Публикувано на 07. 10. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/10/07/nishto-idiotsko-ne-mi-e-chujdo.616618

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 95 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz