Вторник, 23.01.2018, 22:15Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Личният ми сблъсък със закона в стил "Без вина виновна"
18:43
Личният ми сблъсък със закона в стил "Без вина виновна"

Някои са убедени, че в предишния си живот са били я египетска принцеса, я руски принц. (То някои май си мислят, че и в настоящия си живот са с подобен статус, ама nada!) Е, аз пък съм била Ева. Ама оная – първата, дето е виновна за това, че така хубаво сме се насадили на тия пачи яйца. Сещате се – първородния грях и т.н. Моля за извинение за което, ама то – природа. Какво да го правиш! Като ми кажат „недей”, все едно в здравето ми бъркат. В общи линии от това произтичат и повечето каши в живота ми. Като се замисля, май само Пандора успешно ме е конкурирала в това отношение.

Та значи, когато моят любим съучастник в дивотиите Боби направи великата грешка да ми каже в прав текст „не си и помисляй да се качваш на мотор без мен”... Схващате, нали? Все едно ми развя червен флаг. Така че беше само въпрос на време да стигнем до ситуацията, в която аз съм на мотора с непознат татуиран от глава до пети рокер, а Боби и Малкия ни гонят с определено не-миролюбиви намерения. А да ме пита човек какво търся на тоя таралясник в един и половина през нощта, ще се озоря, докато намеря свястно обяснение. Трябва ли ми причина всъщност? Не мисля. Някои неща в най-добрия случай могат да бъдат обяснени с импулса, което по-възпитания вариант на глупостта. Ама аз съм умно момиче.

Новоизлюпеният ми рицар притеснено започва да мята погледи през рамо, вероятно озадачен поради що тия двамата ни гонят и дали ще се налага да бяга или да ми защитава честта. От днешна гледна точка, предполагам, че първото е било в пъти по-вероятно. Все така се случва, че на мен ми се налага да пазя честта на принцовете си. Забавно е първите един-два пъти...

И докато зяпа назад, не вижда какво става напред. А става това, че насред кръстовището се е пречнала патрулка с двама униформени, които махат с палки да отбием за проверка. Не знам кой остана по-изненадан – ние или патрулните, – когато се вденахме с мотора право на задната седалка на служебната им каляска. Даже не намерих време да се стресна.

Полицайчетата, горките, облещват очи като казанлъшки понички, а Боби се възползва от момента на изненадата и направо ми налита на бой. Ама съм пъргава, а?! За сакунда вече съм от другата страна на патрулката. И се почва една гоненица, едно дебнене, едни ругатни... Мисълта, че а ме е докачил, а ме е уредил с поне едномесечен престой на командно дишане в най-близкото интензивно отделение, ме превръща в истински Джеки Чан. И даже ще е прав. Това е лошото.

Най-накрая органите на реда се събуждат от комата и в рамките на няколко секунди се оказваме закопчани по двойки. Аз – за поошашавения ми кавалер, а Боби – за Малкия. Това не му пречи да направи още един-два опита да ме докопа за косата. Май най-накрая съм успяла да го изкарам от релси. Супер!... Ама не баш. Принудени са да повикат още една кола на помощ, щото са наясно, че ако ни натъпчат в една, ще си избодем по едно око преди изобщо да са потеглили.

               Та в крайна сметка се оказваме приковани за някакъв радиатор, заплашени от обвинение за попиляване на собственост на МВР-то. На мен обаче първа грижа ми е да откажа Боби от идеята да мете с мен улиците. Досието и евентуален арест не ме плашат чак толкова, колкото необходимостта да се разправям с него, когато е в такова деликатно разположение на духа.

След има-няма час висене на парното, като че ли даже на него му писва. Минава на програма „конско”.

-                      Казах ли ти аз на тебе да не се качваш на мотор без мене, а?! – съска насреща ми.

-                      Каза ми. – кимам.

-                      А ти к`во направи?

-                      Държиш ли да ти отговоря?

Лоша тактика! Много лоша! Осъзнавам го още преди да ми се е заканил през зъби:

-                      Само да излезем от тая кочина и те захапах за врата!

Чудесно! Значи трябва да убедя полицията да ми даде преднина от поне час преди да пуснат и него.

И докато аз обмислям вариантите, в стаята се шмугва някакъв очилат нервак, кинта и двайсе, дето се вика. Курдисва се зад поизстрадалото бюро и кресва:

-                      Всички оръжия на масата пред мене!

Аз правя съответното изражение. Все пак съм новак в това преживяване, пък и в джоба ми има само ключове. Знам как да ги използвам при самоотбрана, ама това прави ли ги оръжие?

Тримата останали обаче са по-наясно. Личи си, че не им е за първи път.

Двама униформени най-накрая ни откопчават и момчетата чинно изпълняват нареждането на очилатия керкенез. Резултатът е пет автоматични ножа и един газов пистолет. Викам си, те сега вече загазих. Ха честито! Чудя се дали ако ревна и изпадна в истерия, ще мина между капките. Чисто женски оръжия, които обикновено вършат работа.

М-не. Ще си разваля имиджа на корава мацка пред Малкия и ще му разбия детските фантазии. Оставам на позиция „стенд бай”. Винаги мога да превключа на режим „потъването на Титаник”, нали така?!

Керкенезът изчаква секунда-две да види дали няма да изникне и някоя огнехвъргачка или ракетна установка от нечии джоб, след което рипва като младо яре и се вкопчва в шкафа зад бюрото. Когато го отваря, вътре виждам впечатляваща колекция от ножове с какви ли не форми и размери.

-                      Гле`й, бе! Само гле`й! – изписква на фалцет към Боби. – Само от тебе и от тоя тука... (посочва Малкия)... съм прибрал вече трийсет и осем парчета. И това – без тия сега!

Даже аз съм впечатлена и възхитена по един странен начин.

Боби обаче е непоклатим като форт Бояр:

-                      И к`во? Утре ще си купя друг.

Даже на мен ми идва да му шибна един десен прав. Не знам кльощавия тип как се удържа, но е факт, че го прави. Даже проявява някаква бащинска загриженост, когато моя злополучен шофьор обявява, че държи някакъв автосервиз и безплатно ще излъска похарчената патрулка.

След около час и нещо лекция за това колко е важно да започнем да се държим като отговорни млади хора и т.н., и т.н., ни пускат по живо по здраво без по-сериозни последствия. На върха на щастието съм. Боби – на дъното на умората. Даже вече не ми е сърдит и ме изпраща до вкъщи. Сакън, да не ми хрумне да се метна на нечий друг мотор. Предвид факта, че току-що съм се разминала с арест и обвинение, съм толкова добра, че съм готова даже да се омъжа за Боби. Или за очилатия керкенез. Абе все едно за кого – в настроение съм.

Но съм си научила урока засега. Никакви волни ездачи повече! Никакви метални коне, вятър в косите и прочие съмнителни преживявания! И да не се пребия някъде волно или неволно, Боби със сигурност ще ми спести усилията по евентуално самоубийство, ако ме спипа.

И така, от утре съм отговорен млад човек! Решено е!...

Евентуално...

`Щото в тая компания нищо не е сигурно.



Публикувано на 05. 03. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/05/lichniiat-mi-sblysyk-sys-zakona-v-stil-quot-bez-vina-vinovna.504545

Категория: Разкази | Прегледано: 118 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz