Вторник, 23.01.2018, 22:18Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Как не станах терорист
20:04
Как не станах терорист

-                    Скачай! Ще те закарам.

Доста скучновато начало на историята, в края на която едва се разминах със статута на трафикант на оръжие, а може би и по-лошо.

Боби е така добър да си предложи услугите и да ме хвърли от София до Търново, а за компания на предната седалка чучваме баба му. Бабето е от старата аристокрация. Кореняк търновчанка със самочувствието на болярка от Златния век. Може и да е кинта и двайсет, ама дупето – назад, гърдите напред, носа – право нагоре. Шикозно костюмче, пола над коляно, прическа... Викам си: ега ти! Боби трябва да е осиновен. Няма начин с тая Злобара Демон да са една кръв. Нищо чудно, че е нервен като питбул през повечето време.

Все едно! Информира ме, че багажника е натъпкан до пръсване, хвърлям сака до себе си на задната седалка, па плесваме с ръце и се понасяме към старата столица. От стереото дъни някакъв траш, поради което отначало малко ме тревожи душевния мир на баба, но се успокоявам, когато я хващам да си тактува в ритъма. Ей това е баба! Пък на мойта веднъж й пуснах „Детелини”-те на Лили Иванова и тя нададе боен вик да й махна от главата „тия цепелини”, щото щяла гръмне.

Любезно се осведомявам по каква причина са прилетели към София.

-                    Бизнес. – отсича Боби с лаконизма на спартанец.

Дотук значи. Никак не е добре да задълбавам, като знам, че предишни негови бизнес-проекти са свършвали със съдебни дела за хулиганство, фалшиви документи, автокражби и прочие. Успокоява ме само присъствието на птеродактила до него, ама то човек никога не знае.

В общи линии трипчето минава безоблачно. Почти. Точно преди Търново обаче един катаджия буквално ни замерва с палката си иззад някакви храсталаци. Добър ден! Документи за проверка и т.н. Имало някаква акция за инвентара – пожарогасители, аптечки, резервна гума... (Да, бе. И преди ерата на министър Цуци имаше помпане на мускули.) Може ли да отворите багажника? Може, що да не може.

Това явно ще продължи, та излизам и аз да поизпукам схванатите си прешлени. Боби отключва багажника, вдига капака и аз и двамата представители на реда и закона замръзваме в направо чуден синхрон. Колата е натъпкана с пушки и кутии с муниции. На пръв поглед, напълно достатъчни за въоръжаването на малка партизанска клетка. На втори дори е още по-лошо.

Катаджиите си глътват граматиката. И досега се чудя как се разминахме с престрелката.

Пръв излиза от ступора си този, по чиято инициатива сме отворили кутията на Пандора. Явно е по-отдавна в бизнеса. Опитът си е опит – дума да няма!

-                    К`во е т`ва, бе?! – излайва почти на фалцет.

Чете ми мислите направо! Междувременно вече се виждам с адресна регистрация в Сливенския затвор (само за него знам, че е женски), но нямам намерение да се дам без бой. Или поне не без да издера очите на Боби.

Той от своя страна е самото спокойствие и само свива рамене в смисъл: „На тебе на к`во ти прилича, бе, старши?!”

-                    Чие е оръжието, бе?! – започва да истерясва онзи.

Паниката в гласа му не вещае нищо добро.

Боби обаче без да се колебае, изтърсва с каменно изражение:

-                    На баба.

От моя страна – пълен блокаж. От страна на шапкарите – същото. Ако сте се вглеждали някога във физиономията на овца, която се кани да заблее, значи горе-долу имате представа що за изражение виждам у тях. Предполагам, че и аз не съм по-красива гледка.

Шефчето в тандема ме зяпва някак умолително. Sorry, мой човек! И аз съм затънала колкото теб в тресавището на тоталното неразбиране. Съобразявам само дотолкова, доколкото с плаха надежда да му посоча бабиерата в колата, която не е мръднала досега. Може пък тя да поеме огъня, докато успея да се изпаря.

Той се приближава до нея и започва:

-                    Аммм... госпожо... наясно ли сте, че... такова... там отзад...

Почват да ме вземат дяволите. `Айде по-смело, бе, старши! Няма да й правиш предложение за брак в края на краищата, да му се не види!

Опитвам се да срещна погледа на Боби и да го подпаля от разстояние, но нещо не ми се получава. В това време баба измъква отнякъде една бала с бумаги. Лицензи, разрешителни, договори, фактури...

И така! Оказва се, че госпожа Демон от около месец се е хвърлила официално в оръжейния бизнес и това в багажника е първата партида стоки за новичкия й магазин. Всичко си е по ред и по закон, ако изключим факта, че отвсякъде си е нередно да разкарваме оръжие по тоя начин. Катаджиите обаче са толкова щастливи, че всичко се е разминало, та чак ни пускат да си ходим без последствия. Лек път! И внимавайте! Много мерси! Толкова съм щастлива, че съм готова да застрелям Боби и да се омъжа за тях. И за двамата. От мен да мине, ще взема бабчето за шаферка.

Потегляме пак. Тегля един ритник в облегалката на шофьорската седалка, та Боби чак хлъцва, и кресвам:

-                    Малоумно копеле!

Бабето до него се оцъкля като риба. Току-що изгърмях от списъка й с евентуалните кандидат-гаджета на внука й, но не ми дреме.

А той ми се хили през рамо като пуканка и разправя:

-                    Не можах да се стърпя, бе, булка! Честно!

Мхмм! И аз така вече горя от нетърпение. За реванш. Честно!




Публикувано на 03. 06. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/06/03/kak-ne-stanah-terorist.556341

Категория: Разкази | Прегледано: 102 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz