Вторник, 23.01.2018, 22:22Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Декемврийски размисли
21:12
Декемврийски размисли

И така, пак съм тук!

(Това звучи малко злокобно и неясно защо ме подсеща за онова филмче „Как Гриндж открадна Коледа”. Нещо в смисъл... „Аз съм Гриндж и ще ви скапя Коледата!...”)

Всъщност не съм настроена враждебно. Предварително съм се облъчила с подходящата музика, литература и телевизионни репортажи, пълни с камбанки, гирлянди и сълзи в очите, така че relax! В състояние на почти пълна следколедна и предновогодишна нирвана съм. Надявам се да е заразно. :о)))

През въпросните два месеца информационно затъмнение обаче имах време да свърша някои важни неща. Като например това още през ноември да изпадна в прочутата празнична депресия. Далавера си е. Така като я изкарах предварително, тъкмо по Коледа вече бях готова за нови геройства под звуците на най-досадните коледни песни.

Разбира се, наложи се да мина през съответната оздравителна терапия (разбирайте го „шопинг-терапия” – все пак жената в мен все още съществува, макар и доста видоизменена). В резултат милото за малко да реши, че е объркал апартамента, етажа, входа и може би изобщо блока, когато се прибра от командировка. Но отзивите общо взето бяха положителни. Не че отрицателните биха променили нещо, но все пак...

Отпразнувахме един рожден ден в камерен женски състав... И то как само го отпразнувахме! По не много ясни спомени продължи около 4 дни. Това – за информация на анонимния, който в блога на frina намекна нещо за тридневните цигански празници. Приятелю, аз обичам да съм извън рамките! ;о) Смея да твърдя, че се получи не просто „голям шлем”, а нещо направо класическо. Върна ме години назад във времето и определено смятам да повторя експеримента при първа възможност, а такава се очертава в не много далечно бъдеще. И като се замисля, че първоначалната идея на рожденичката беше просто „да си вземеме бира и шоколад и да зяпаме голи мъже във фейсбука”... Наде, идва и моя ден рожден, така че искам пак ти да направиш плана, дето ще го нарушаваме! :о) Но това за голите мъже може да остане като вариант.

Боядисах си косата в нова разцветка. Този път не се наложи да правя основен ремонт на банята след това.

Според милото съм успяла за пореден път да потроша и колата, при това без дори да я доближавам. Още се чуди как го постигам, но и аз нямам обяснение. Казвала съм го вече – по отношение на автомобилите имам много лоша карма. Факт е обаче, че се е скапала, докато е била на паркинга. Отбелязвам си го като нов рекорд! Обикновено ми се налага да вляза в някоя, за да я сполети нещастие.

С подаръците улучих в три от три случая, което си е направо повод да се замисля дали все пак наистина да не се пробвам като поредната новоизкопана наследница на Ванга. Ще кажете, че три подаръка са твърде малко. Не, не са. Тези са за заслуги. Не разполагам с достатъчно пари, за да правя такива и от чиста любезност по празниците.

Напук на финансовата криза, шефът ми вдигна заплатата. Така... предколедно. Явно той се справя с финасите по-добре от Симеон Дянков, а това си е притеснително. Дето беше казал навремето Тодор Живков, още едно доказателство, че в България никой не работи това, от което разбира. Обаче нали е време да бъдем добри, склонна съм да бъда толерантна дори към некадърните политици. Което май-май означава към всички политици в държавата... Абе все тая!

Даже с банките излязох на глава и съм така да се каже на чисто. Хип-хип-ура за което!

И като че ли единственото, за което така и не намерих време и настроение, беше да досаждам с нови постинги в блога. Ами случва се. Случва се и аз да нямам какво да кажа, дори и някоя откровена глупост. Дано да е положително качество!

Абе изобщо... последните два месеца си бяха значително приключение, но го осъзнавам чак след като го виждам така – черно на бяло. Или бяло на тъмносиво, ако държа на буквализма, предвид интериора на блога ми. И сега не ми остава нищо друго, освен да стискам палци тенденцията да се задържи такава.

И така – върнах се! Здравейте на всички! :о))) Или поне на тези, на които съм липсвала поне мъничко. На останалите... ами съжалявам, ама това е положението!


А за да не изневерявам на стария си навик – да пускам по някое парче, което няма нищо общо с постинга, а в случая и с това, което слушам обикновено – този път си избрах това!



Публикувано на 29. 12. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/29/dekemvriiski-razmisli.659185

Категория: Размисли и страсти | Прегледано: 120 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz