Вторник, 23.01.2018, 22:19Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Даже дяволите ще заплачат...
19:04
Даже дяволите ще заплачат...

Всичко се връща – сигурно е.

Когато Галка ми излезе с теорията, че е зарязала гаджето си, защото се уплашила, че е твърде хлътнала по него, ми идваше да се търкалям от смях. Идеален бил, приказно прекрасен бил и дрън-дрън бил... ама го смени с някакъв кандидат-мъртвец, дето нямаше сили даже да си сложи край на живота като хората, та затова през месец-два киснеше в токсикологията и/или в ареста. Видиш ли го, ако ще майка Тереза да си – избива те на насилие. Горе-долу половин година правех безплодни опити да проумея идиотизма на Галчето, пък накрая си рекох: „Майната му! Плувайте!” Коя съм аз, че да съдя другите?! Особено като се има предвид с какви кукуригалници и нещастници съм правила опити да градя бъдеще. Почна ли да се сещам, ми идва сама да си прегриза гърлото.

И Някой Там Горе реши да ми даде нагледен урок. Откъде да знам, че една запалена от грешния край цигара ще ми докара това до главата. И това при положение, че аз не пуша.

На няколко коняка съм и съм добра. Даже се усмихвам, при това не само на Киро, който ме омайва с някакви теории по въпроса защо рокерите в БГ-то не обичат да им викат „рокери”, а предпочитали да са „моторджии”. Изгубена кауза е прегърнал, `щото от мотори разбирам горе-долу колкото от паркова архитектура, ама – както казах – съм добра. Пък и докато покрай мен се забелязва внушителното присъствие на масивен рокер... пардон, моторджия... разните там досадници ще си стоят в дънките далеч от мене. Далавера си е.

И тогава виждам нещо, което мозъкът ми регистрира като нередно. На рамото ми някак си е увиснал насвяткан като слънце дългокос тип, който прави упорити опити да запали цигарата си откъм филтъра заедно с кичур от косата си.

Добра съм. Много съм добра тая вечер!

Затова просто му отнемам цигарата, паля я както си му е реда и му я пъхвам между устните. И залепвам. Не просто потъвам, а направо се давя.

Ле-ле! Такива устни сигурно отиват само на трима души в света: на Памела Андерсън, на Брет Майкълс във варианта му от ерата на ранните POISON... и на този тип. При всеки друг биха изглеждали абсурдно и най-малкото стряскащо. Но не и при него. Не мога да отлепя очи от тях. Не просто устни, а шоколадов крем. Пухкав. Чувствен. Секси.

-                      Трябва да спра пиенето. – въздъхвам.

След едно кимване и няколко секунди съм го изгубила в гъчканицата, обичайна за петък и събота вечер за този кръг на ада. Е, живот! Няма пък да го гоня, я!

Киро ме изпраща до вкъщи, където Как-му-беше-името ме издебва и ми вдига луд скандал къде съм се мотала до никое време. В резултат го изритвам да си ходи до другия край на града по боксерки. Ако утре се държи мило, може да му върна дрехите, но доколкото го познавам, най-вероятно ще си ми останат трофей. Майната му!

Дотук добре. Обаче на другата вечер моя тайнствен (вече трезвен и свеж като репичка) непознат отново е в клуба. И ме чака. Убеден е, че снощи съм извършила чудо на героизма и съм му спасила живота, душата и не знам още какво. И е влюбен до страх. До изнемога.

Изтръпвам. От този миг нататък знам две неща: 1) ужасно, ужасно, ужасно си падам по него и 2) няма земна или небесна сила, която да ни събере. Идва ми да избягам не от клуба и не от града, а от континента по възможност.

Отбивам атаката някак си, но оттук нататък се започва някаква психрска история... нещо средно между любовна драма, романтична комедия и филм на ужасите с тенденция да прерасне в шекспирова трагедия. Колкото повече го опознавам, толкова повече се плаша. Защото не намирам никакви драскотини по лъскавата повърхност на идеала. Пиенето не се брои, пък и повече така и не го видях да се гипсира до такава степен като онзи път. Съвършен. Мога даже да го запозная с нашите. Чака ме всяка вечер и ми сваля всички звезди от небето, плюс луната, планетите, черните дупки и всички НЛО-та в пространството.

Следва живопис или нещо подобно. И му личи, дявол да го вземе! Някак си на друго ниво мисли, говори, живее... Средностатистически нормален мъж не би ми предложил да живея с него без дори да е сигурен как се казвам. Изкушавам се. Честно! Женската ми природа направо се разпада от удоволствие при мисълта за заформящата се мелодрама. По-нормалното ми Аз обаче казва, че би било грешката на живота ми. Отстъпя ли, ще съсипя не толкова себе си, колкото него. А той не го заслужава. Не заслужава изменчива въздухарка като мен.

Трябва му истинска муза. Като на филм.

Казвам му го, при което се оказва, че почти отключвам кутията на Пандора. Не! Аз му трябвам. Само и единствено аз. Иска да ме нарисува. Просто трябва да тръгна. Не иска от мен да съм жената вкъщи, а идолът, на когото да подари целия свят. Просто да ме рисува.

-                      Така ще те рисувам, че даже дяволите ще разплача!... – стиска дланите ми в своите и целува връхчетата на пръстите ми.

И изведнъж ме тресва прозрение.

Значи... това се е опитвала да ми каже Галя. Толкова да обичаш някого, че да те е страх дори да го докоснеш. Да искаш да избягаш от него, за да го спасиш от себе си. За да си остане съвършен, защото ако е с тебе, ще направиш драскотини по него.

Пробутвам му поредното изсмукано от пръстите извинение и изчезвам. Прибирам се.

Галя кротко кърти в своята спалня. Нахлувам при нея, само за да й кресна:

-                      Извратена кучка!

И трясвам вратата зад гърба си. Заключвам се в моята си спаля и ми се иска да си взема ваканция от живота. Поне за седмица-две. После се връщам, защото не искам да пропускам учебния материал.

Не съм ли добра?

И все пак... Какво ли би било, ако дяволите заплачат?...


Публикувано на 15. 03. 2010 г.

http://kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/15/daje-diavolite-shte-zaplachat.511510

Категория: Разкази | Прегледано: 92 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2018 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz