Събота, 16.12.2017, 14:02Делници и празници | Регистрация | Вход

Форма за вход

Категории в раздела

Търсене

Календар

«  Юли 2012  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031

Нашата анкета

Оценка на този сайт
Всички отговори: 8

Статистика


Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Блог
Блог » 2012 » Юли » 14 » Безсъници, но не в Сиатъл
20:23
Безсъници, но не в Сиатъл

С Моника сме си перфектна партия. Имам предвид, че като сме поотделно, горе-долу се трае, но съберем ли се, просто няма такъв идиотизъм. Тя би трябвало да ме мрази, щото е безнадеждно влюбена в гаджето ми. Сигурно и аз трябва да я мразя затова, ама не би. Щото той не ми е гадже. Просто му е по-лесно да се представя за обвързан, а аз на този етап нямам нищо против да съм свързана, пък било то и само „на книга”, с бивш пандизчия. Има си някакъв пубертетски чар в това. Мама и татко са прекалено далеч, за да ми пука, а и черпя определени ползи. Най-малкото никой не ме закача, ако ще да ме срещне да се влача на четири крака в три посреднощ.

Двете си обръщаме внимание. Тоест стегнала ни е шапката и в четири сутринта киснем в една пицария, в която са ни свикнали и не ни подритват в кокалчетата, че трябва да затварят. Не е кой знае какво. С нея ми се е случвало за едно кафе да пътуваме от Търново до Шумен и обратно, така че...

Само сервитьорът ме гледа кръвнишки, щото и той е влюбен в същото това гадже – „екс Централен софийски”. Този обаче поне си има уважителни причини да ме недолюбва, откакто го замерих с пепелника. Мръсникът се опита да сваля моя човек пред мен. Обидно си е, съгласете се! Реагирах първосигнално малко.

Когато сме двете, някак си хората започват да се чудят дали сме наясно, че за всяко пиене си има разредител. От време на време и ни питат. Дори без да сме пили...

... какъвто НЕ е конкретния случай. Преди час и нещо сме затворили съседния стриптийз-бар в компанията на някакъв руски бизнесмен и четиримата му гардове, но някъде по дестинацията „барът-пицарията” (някъде около петдесет метра – няма и толкова) братушките ги изгубихме. Не знам защо, но това адски ни радва. Някак си нямам доверие на човек, който има нужда от охрана.

Изпаднала съм в онова мързеливо състояние, което неизменно казва, че това е точния момент да спра пиенето. Затова съм на кóличка. Моника стриктно ме следи, откакто една вечер й налетях и й разбих носа. (Това не го помня, но тя е убедена, че се е случило. Може нещо заради „екс Централен софийски” да е било. Имам силно развито собственическо чувство дори към хора и предмети, които всъщност не ми принадлежат съмсем. Поне така си мисля.)

Моника се озърта от време на време през прозорците, да не би случайно братушките да ни догонят. Още е шашната, щото шефчето толкова си падна по нея, че изсипа в полата й една чанта пари в опит да я впечатли, а гардовете за едната бройка да рипнат на бойна нога. Не знам как се сдържа да не избяга с писъци – личеше си, че й се иска. За пръв (а вероятно и за последен) път видях какво е да изпаднеш в истеричен ужас от купчина мангизи. Няма друга такава гледка!

Затова сега разрежда кафето с водка. Трябва да пробвам и аз някой път.

Алкохолът ми влияе благотворно и даже съм й обещала да съдействам за „уж случайна” среща с голямата й любов.Тя съответно е готова да се разреве от мъка, щото решава, че ми остава не повече от седмица живот. Успокоявам я с новината, че ще живея. Просто мога да виждам бъдещето. Не винаги, но след третата водка...

-                      Само дето нямате бъдеще с него. – усмихвам се както вероятно са го правили Фройд и Делфийския оракул комбинирано. Или Тед Бънди преди да качи поредната стопаджийка в колата си.

На това съм готова да си заложа живота. Някои неща човек ги знае и толкоз!

Глупости! Просто си знам стоката, дето викаше баба ми. Познавам ги и двамата – няма начин да се разберат. Моника е последната, от която ще тръгна да си пазя мъжете, каквото и да говорят за „дружбата” на две жени, когато между тях застане мъж. Нали казват, че ако обичаш нещо, трябвало да го пуснеш и да видиш дали ще се върне при тебе? И с мъжете действам според златното правило. Досега няма изключения. То и при жените действа всъщност.

Тя се размечтава, аз й отмъквам водката. Така и двете се омайваме достатъчно, за да решим, че е време за прибиране. В края на краищата е април, а не 1 юли, за да чакаме зората. Докато вървим със стъпката „то и двете не живеем далече, ама бая ходене ще падне”, се замислям за отношенията си с хората, които са ми най на сърце. Като Моника и „екс Централен софийски”. Толкова си ги обичам, че съм готова да им изневеря. Или да им помогна те да ми изневерят. Откачена работа! Мисля си... така трябва да бъде. Обаче убийте ме, ако знам защо!

Да му се не види! Утре пак ще ме боли глава!...



Публикувано на 22. 07. 2010 г.

kapricia.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/22/bezsynici-no-ne-v-siatyl.580784

Категория: Разкази | Прегледано: 97 | Добавил: kapricia | Рейтинг: 5.0/1
Всички коментари: 0
Коментари могат да оставят само регистрирани потребители.
[ Регистрация | Вход ]
Copyright MyCorp © 2017 | Бесплатный конструктор сайтов - uCoz